b.gif
  Latest news: Родителска среща
     Родители                  
 
 
     
 
     
 

Детето , училището  и зодията

 

ОВЕН

Детето Овен има огромен, неизчерпаем запас от енергия. То не е в състояние да сдържа импулсите си, във всичко иска да участва и да бъде първо. Грешките му обикновено са от невнимание и прибързване. Малкият Овен тежко понася упрек или подигравка. Може да реагира светкавично като по-голяма грешка или да се заинати и да откаже да направи какъвто и да е опит да поправи стореното. Нуждае се от силна доза поощрение и непрекъснато засвидетелстване на родителка вяра в неговите способности и най-вече в умението му да се справя САМ. Има потребност от малко да се занимава със спорт.

 

 

 

ТЕЛЕЦ

Детето Телец гледа на света с очите на художник. То възприема форми, цветове и звуци, за които само хората от неговата порода имат сетива. То не бърза, с каквото се захване го прави бавно, премерено и с вкус. Може да закъснява за час, може да си предаде последно домашното, но то ще бъде най-красиво написано и с най-хубавите рисунки. Малкият Телец е прагматичен и ще влага усилия и време в онези учебни предмети, които счита за полезни. Склонен е да формира комплекс към вещите, затова родителите трябва да се постараят да има всичко необходимо и то да е с високо качество.

 

 

БЛИЗНАЦИ

На детето Близнаци учението се отдава с лекота. Има много добра памет, в която складира всичко още в учебните часове и му трябва много малко време вкъщи, за да си подготви уроците. Трудности има в горните класове, когато материалът е с голям обем и иска по-дълго време да се учи, а моделът за постоянство и търпение не е усвоен. Често срещан при Близнаци е синдромът на неустойчивото внимание,което кара някои учители поради неразбиране да обявят детето за бавноразвиващо се.
Малките Близнаци са много податливи на чуждо влияние и родителите трябва да обръщат повече внимание на приятелите, с които детето им дружи.

 

 

РАК

За детето Рак периодът на преминаване от домашната към училищната среда е труден до момента, в който се почувства в свои води, т.е. когато усети, че е харесвано от съучениците си и от учителите. Тогава училището става втори дом за него. Усвояването на учебния материал не върви гладко, на приливи и отливи, със силна привързаност към предмети, които му се отдават. Вкъщи има нужда от силен родителски контрол, за да бъде изрядно с домашните си.
Луннотодете има склонност да формира чувство за вина по най-дребни поводи, затова трябва да му се отправят забележки по много деликатен начин. То реагира остро на микроклимата в семейството и рязко влошава успеха си, когато отношенията мужду родителите са обтегнати.

 

 

ЛЪВ

Детето Лъв обича изявата. За него училището е сцена, на която може да демонстрира своите многобройни таланти. Обича да бъде в центъра на вниманието на съучениците си и на учителите.То е изпълнено с енергия, целеустремено и самолюбиво, затова когато усети сила в себе си да изпъкне в някаква област, дава всичко, на което е способно, за да играе главната роля. Най-травмиращо за детето Лъв е, когато социалният и материален статус на семейството, го поставя на опашката на класа, на приятелския кръг.

 

 

ДЕВА

На меркуриевото дете от зодия Дева пъпът му е хвърлен в училище. То с лекота преминава през този етап от живота си като обикновено не създава проблеми на родителите си, свързани с оценки и усвоявяне на знания. Има склонност да формира ниска себеоценка и се нуждае от позитивна подкрепа, за да си поставя по-високи цели и да напредва. Девата е пословична със своето трудолюбие и постоянство и затова успява тихо, незабележимо, но настойчиво да следва своя път и да се изкачва стъпало по стъпало нагоре.

 

 

 

 

 

ВЕЗНИ

Детето Везни обича да живее в хармония с всички, да е добре прието и да бъде харесвано, затова се старае всячески да поддържа доброто настроение на околните. Може да обръща повече внимание на това как изглежда и да се застоява дълго пред огледалото, повече отколкото над учебниците. Ако няма достатъчен родителски контрол лесно се понася по течението. Често притежава дарба да играе, пее, свири или рисува, но е необходима голяма и продължителна подкрепа от страна на семейството, за да постигне добри резултати. Трудности във възпитанието му създава недостигът или понякога направо липсата на състезателен дух и борбеност. Ролята на родителите е да подкрепят в детето си Везни целеустременост и взимането на самостоятелни решения.

 

 

СКОРПИОН

Детето Скорпион от малко държи да налага свои правила, с които другите деца трябва да се съобразяват. Кръгът му от приятели не е голям, но който влезе в него, остава там дълго – докато не опровергае оказаното му доверие. На родителите се предоставя нелеката задача да насочват мощната плутонова енергия в правилната посока. Малкият Скорпион може да се справи с всичко, което си постави за цел, без да се щади, и обикновено успява да бъде между най - добрите. Но също така може да бъде и между най-лошите – стига да намери основание за това. Чувствителната му природа реагира остро на всяка промяна в семейната среда, най-вече на лъжата и лицемерието.

 

 

СТРЕЛЕЦ

Детето Стрелец е ученолюбиво и обикновено родителите нямат проблеми с него в началното, и в първите класове на средното училище. В горния курс обаче многостранната му природа го отвява в толкова много посоки, че е необходимо родителите да налагат ограничения върху заниманията му, за да може все пак да завърши гимназия и да влезе във ВУЗ – където му е мястото. Малкият Стрелец мисли идеалистично и глобално, затова от малко трябва да му се обяснява, че оценките в бележника имат значение и че дипломата не е просто къс ненужна хартия. За него е много полезно да пътешества по страната и в чужбина, да има достъп до колкото се може повече полезна информация за света, да учи чужди езици, което удовлетворявайки любознателността му, да разширява хоризонта му.

 

 

КОЗИРОГ

Детето Козирог е възрастен индивид в детско тяло. Още 3-4 годишно ще учудва близките си със сериозни въпроси от рода на “Защо живеем, след като ще умрем?”. От малко може да е много вглъбено и дисциплинирано, съсредоточавайки вниманието си в някакво любимо занимание, а уроците си да готви между другото. Обикновено е отличен ученик, но ако някой учител не му допада, зарязва предмета му. Малкият Козирог отрано има визия за това в каква област на знанието има потенциал и какъв иска да стане. Колкото и малка дарба да има в нещо, в крайна сметка с много труд и постоянство ще я развие във възможно най-широките и граници. Детето Козирог уважава авторитета на възрастните и добре се разбира с родителите си, с бабите и дядовците, дори нещо повече, ако се налага, още в ранна възраст може да поеме върху плещите си грижата за близките си.

 

 

ВОДОЛЕЙ

Детето Водолей е независимо и дръзко, и показва своята уникална природа още докато е с памперси. В училище ще напредва, ако му е интересно. Тежко и горко на учителите, които не владеят добре предмета си – подигравките няма да им бъдат спестени. Създавайки кръг от съмишленици, категоричният малък Водолей не цепи басма никому. Обича интелектуалните предизвикателства и с желание се включва във всякакви състезания и конкурси, където печели първите места. Обикновено има разнообразни интереси, които изпробва последователно в годините, но в крайна сметка сатурново-урановата му натура се ориентира в една посока, където влага цялата си енергия и постига отлични резултати. Това рядко се случва без твърд контрол от страна на родителите. И с много любов, разбира се.

 

 

РИБИ

Детето Риби е благодат както за родители, така и за учители. То е отзивчиво, старателно, винаги изрядно и готово с домашните си, като междувременно е помогнало на половината клас да си реши задачите. Ако е прекалено обгрижвано като малко, заради крехкото си здраве, ще му бъде по-трудно впоследствие да се откъсне от опеката на родителите. Стаята и вещите на малката Рибка, а и на голямата, са в особено състояние на подреден хаос, в който единствено тя може да се ориентира. Но пък с приятелите нещата са регулирани – те говорят, тя слуша и съчувства. В учението напредват онези Рибки, които си поставят цели и не се губят по пътя към тях. Най-големият проблем за родителите е да се преборят с нерешителността и апатията, които ги обхващат в определени периоди.

 

 

 




Хиперактивното дете

Хиперактивното дете

 
 

Хиперактивното детеНека опитаме да съставим портрет на хиперактивното дете. Често за такива малчугани казват, че са като на „пружини”. Като че ли винаги бързат за някъде, надпреварвайки се само със себе си. Особено непослушни са ръцете им – всичко пипат, хващат, чупят, дърпат, хвърлят. А краката? При хиперактивното дете не съществува думата „ходене”. Неговите нозе непрекъснато го носят нанякъде, догонват някого, скачат. Даже главата е непрекъснато в движение.

 

В старанието си да види повече детето рядко улавя същността. Един повърхностен поглед удовлетворява моментното любопитство. Любознателността не му е свойствена, рядко задава въпросите „защо”, „по каква причина”. А дори да задава въпрос, рядко изчаква отговора му. Макар да е в непрекъснато движение, детето има нарушена координация: непохватно е, при тичане се блъска в предмети, събаря играчки, често пада. Тялото му е цялото в синини, драскотини, които е невъзможно да бъдат преброени, но въпреки всичко то продължава да попада в същите ситуации, без да направи съответния извод от вече случилото му се. Като че ли това дете няма чувство за самосъхранение. Неспокойствието, разсеяността, невниманието, негативизмът са характерни черти на поведението му. Хиперактивното дете е по-импулсивно от връстниците си, много бързо променя настроението си – от неудържима радост до безкрайни капризи. Често проявява агресия. Обикновено е най-шумното сред децата, винаги е в центъра на сбиване, неразбории и всякакви други лудории. Такова дете трудно усвоява навици и не разбира много от задачите, които му се поставят. Самооценката му често е занижена. През деня не може да бъде накарано да спи, а нощният му сън е неспокоен. На обществени места веднага привлича вниманието на околните, защото иска всичко да пипне, навсякъде да се промъкне, без изобщо да се съобразява със забележките на родителите си. На родителите на хиперактивното дете не им е лесно още от раждането. От самото начало то лошо и малко спи, рано се отказва от дневния сън. С такова дете непрекъснато трябва да си нащрек, да се следи всяко негово движение. Ако сте познали себе си и детето си в гореказаното, тази статия е за вас.

 
 

Причини за появата на хиперактивност

 
 

Съществуват много мнения за причините за възникване на хиперактивността. Много изследователи отбелязват, че броят на такива деца нараства с всяка изминала година. Съвременната наука откроява няколко причини:

 
  • генетични (наследствена предразположеност);
  • биологични (органични увреждания в главния мозък по време на бременността, родови травми);
  • социалнопсихологически (семеен микроклимат, алкохолизъм при родителите, лоши условия за живот, неправилно възпитание).
 
 
 
 

Как да определите дали детето ви е хиперактивно?

 

Прочитайки началото на статията, не бързайте да поставяте диагноза на детето си. Хиперактивността е медицинска диагноза, която най-точно може да бъде поставена от лекар въз основа на специална диагностика и заключение от специалисти. Ние като родители можем да забележим особености в поведението на детето ни, определени симптоми и да се обърнем към лекар – невропатолог, психолог, за консултация, а след това заедно с тях да помогнем на детето си.

 

Ако диагнозата „хиперактивност” е поставена достатъчно рано и родителите изпълняват указанията на специалистите в училищна възраст, симптомите отшумяват. За съжаление обаче много родители твърде късно търсят специализирана помощ, когато детето вече ходи на училище и са започнали проблемите му с ученето. Рязко се влошава общото състояние и поведение на детето, губи се интерес към учебния процес, не се усвоява нужният материал, проявява се неадекватно поведение. За да определите има ли вашето дете особеностите на децата с хиперактивност, можете да се запознаете със системата от критерии, по които тя се определя:

 
 

Невнимание – налице е нарушение на устойчивото внимание (не може дълго време да се съсредоточи в интересно занимание). Обикновено детето чува, когато се обръщат към него, но не реагира. Захваща се с ентусиазъм с определена задача, но не я завършва. Има трудности в организацията на игра, учене, други занимания. Избягва по-сложни задачи и такива, които изискват умствено усилие. Често губи вещите си и забравя.

 

Свръхактивност – върти се, не може да се задържи на едно място, проявява безпокойство (барабани с пръсти, постоянно се движи, дори когато е в седнало положение). Малко спи, намира се в непрекъснато движение, много говори.

 

Импулсивност – отговаря, преди да са го попитали, не е способно да изчаква реда си, често се намесва в чужд разговор, прекъсва събеседника си. Често променя настроението си, иска всичко да стане на момента, не се подчинява на правилата при игра. Има различно равнище на изпълнение на задачи (при едни е спокойно, при други не).

 

Ако в доучилищна възраст детето проявява посочените признаци, трябва да се направи консултация със специалист.

 

За начало е добре да се консултирате с педагог, психолог, а след това и с невропатолог. Важно е да не се обърка хиперактивността с друго заболяване или с темперамента на холерика.
Източник: http://www.moetobebe.net/index.php?option=com_content&view=article&id=318%3A-&catid=72&Itemid=102


Не съдете децата сурово!
Не натрапвайте своите цели!
Те не искат от Вас наготово
мъдростта на косите Ви бели!

... Оставете ги! - Нека се учат
сам-сами по земята да ходят!
Не ги спирайте в никакъв случай!
Днес, покорството не е на мода!

Не ги гледайте с немия укор,
който някога мразехте много!
Не ги стреляйте гневно, от упор,
със родителска, сляпа тревога!

И дискретно, без думи излишни,
ги подкрепяйте с нежното рамо...
Тя, тревогата, нека е скришна!
Любовта си показвайте само!

автор Румяна Симова


Мамо, готова ли си за първи клас?

 

Как трябва да се държат родителите с дете, което тръгва в първи клас:
1. Будете го спокойно. Отваряйки очи, то трябва да вижда вашата усмивка и да чува ласкавият ви глас. Въздържайте се да го укорявате и хокате. Сутринта преди училище не е моментът да му напомняте вчерашните бели. Дори и да е оставило разхвърляни играчки, отложете забележката си за след училище.

2. Не го карайте да бърза. Разпределете правилно времето, което е нужно за подготовка на детето за училище. Това е ваша, а не негова задача. И ако не смогва, вината също е ваша. На другия ден го разбудете по-рано - толкова, с колкото е "закъсняло" днес. 

3. Изпратете го сито на училище. До голямото междучасие, когото ще може да закуси, то ще мисли за сандвич или баничка и няма да е достатъчно съсредоточено в уроците. 

4. Не се разделяйте с него с предупреждения от рода на: "Гледай да не грешиш", "Дръж се добре", "Внимавай да не получиш лоша оценка" и др.Далеч по-полезно е да пожелаете на детето успех, да го окуражите с някоя похвала и ласкави думи. На него и без това му предстои труден ден. 

5. Когато се върне от училище, не го атакувайте с въпроси като: "Как мина днес", "Какви оценки изкара". Още по-лоши са ироничните подмятания7 "е, размина ли ти се без двойка днес?" или "Кажи, двойкар, как е успеха?".Посрещайте детето спокойно, без да го обсипвате с хиляди въпроси. Дайте му възможност да се отпусне. Но ако е силно възбудено и още от прага напира да сподели нещо с вас, не отлагайте разговора за после, изслушайте го - това няма да ви отнеме много време. Помислете си понякога колко е важно за вас самите някой да ви изслуша. 

6. Забележите ли, че детето от нещо е огорчено, но мълчи, не го разпитвайте, докато не се успокои. Тогава то само ще ви разкаже всичко. Ако не го направи, след това внимателно се поинтересувайте. Но не се опитвайте да задоволите любопитството си на минутата. 

7. Интересувайте се от успеха на детето си в училище, но не и в негово присъствие.А след като чуете забележките на учителя, не бързайте да линчувате ученика. За да направите правилни изводи, трябва да изслушате и двете страни. Учителите нерядко са субективни. Те също са хора и не са застраховани от пристрастно отношение към своите питомци. 

8. Не изисквайте от детето веднага след училище да заляга на уроците.Почивка от 2-3 часа просто му е необходима. Още по-добре е, ако вашият първокласник поспива половин-един час. Това е най-добрия начин да възстанови умствените си сили. Най-подходящото време за подготовка на уроците е от 15 до 17 часа. 

9. Не заставяйте детето да научи всичко на един дъх. След занимания от 15-20 минути е добре то да си почине 10-15 минути. И ще е чудесно, ако през това време не седи на едно място, а си играе. 

10. Не стойте над главата му, когато си приготвя домашните. Дайте му възможност да работи самостоятелно. Но, ако се налага да му помогнете, въоръжете се с търпение. Спокойният тон, подкрепата (Не се бой, ще се справиш", "Давай, заедно ще успеем", "Аз ще ти помогна") и похвалата, дори и да греши, са му жизнено необходими. А иначе бързо ще убиете желанието му да ви търси за помощ в бъдеще. 

11. Не правете с него пазарлъци от рода на:" Ако ти научиш това стихотворение добре, ще ти позволя да гледаш "Лека нощ, деца"". Тази порочна практика оставя у детето невярно впечатление за целите на неговото обучение. То може да започне да мисли, че учейки, ви прави услуга, за която вие му се отплащате. Освен това обещанието, което давате, може да се окаже неизпълнимо (например да спре тока)и вие да се озовете в сложна ситуация. 

12. Поне половин час на ден посвещавайте само на първокласника, без през това време да се занимавате с домакинстване, с телефонни разговори, гледане на телевизия или разговори с други членове на семейството. Така то ще разбере, че за вас няма нищо по-важно за него, и от радостите и от несполуките му. 

13. Изработете в семейството единна тактика за общуване с първокласника. А свойте разногласия по повод кое е "правилно" кое - не е, изяснявайте без него. Ако той има проблем в училище, посъветвайте се с преподавателя му и училищния психолог, потърсете подходяща литература. Не бива да мислите, че всичко ще се реши от самосебе си или че постепенно ще натрупате опит. Живоът на детето ви не е най-подходящия полигон за експерименти.
 
14. Отчитайте, че децата, дори и поотрасналите, обичат преди заспиване да им четат приказки, да им пеят песни или просто ласкаво да ги погалят по главичките.Всичко това ги успокоява, помага им да снемат натрупаното през деня напрежение и да заспят по-бързо. Старайте се преди сън да не напомняте за неприятностите през деня, да не си изяснявате взаимоотношениятау да не обсъждате вчерашната контролна и др.
Във ваши ръце е малкият първокласник да се справи с учебния материал успешно и да ходи на училище спокоен, дори с удоволствие.

източник:children-iq.hit.bg
автор: Мариана Ташкевич, психолог


 12 съвета към родителите на бъдещите първокласници

Образованието може да направи детето умно, но щастливо ще го направи само сърдечното, разумно организирано общуване с близките и любими хора, с неговото семейство.

Всеки родител е в състояние да създаде точно такава обстановка, която не само ще подготви детето за успешното му обучение, но и ще му позволи да заеме достойно място сред съучениците си, чувствайки се комфортно в училище.

1. По-често споделяйте с детето спомените си за щастливите мигове от своето минало.
Започването на живота в училище е голямо изпитание за малкия човек. По-лесно го преживяват децата, у които предварително е изградено положително, топло отношение към училището.
Такова отношение се изгражда от съприкосновението с миналия опит на близките му хора. Разгледайте заедно с детето старите семейни фотоалбуми. Това занимание е изключително полезно за всички членове на семейството. Връщането към най-хубавите мигове от миналото прави човека силен и уверен в себе си.
Вашите хубави училищни спомени, най-смешните истории за живота в училище, за приятелите от детството и училище ще изпълнят душата на детето с радостно очакване.

2. Помогнете на детето да усвои информацията, която ще му позволи да не се загуби.
Като правило, децата на тази възраст, когато ги попитат: "Как се казва майка ти?", отговарят "Мама". Трябва да бъдете сигурни, че Вашето дете помни трите си имена, домашния си адрес, телефонния номер, имената на родителите си. Това ще му помогне в непозната ситуация.

3. Приучете детето да подрежда и държи в ред вещите си.
Успехите на детето в училище в голяма степен зависят от това как то умее да организира работното си място. Вие можете да направите тази процедура по-привлекателна. Предварително подгответе в семейството работно място за малкия ученик. Нека той да има свое бюро (чин), свои химикалки, моливи, които отначало, разбира се, ще острите вие. Нека всичко бъде както при възрастните, но да е лична собственост на детето! И отговорността за реда също ще е лично негова, така както е и при възрастните.

4. Не плашете детето с трудности и неуспехи в училище.
Много деца на тази възраст са прекалено подвижни и не могат дълго време да седят на едно място. Не на всички им върви смятането и четенето. Много от тях трудно се будят сутрин и бавно се приготвят за детската градина. В тази връзка е напълно обясним стремежът на родителите да предупредят децата за предстоящите им трудности. "Няма да те вземат в училище", "Ще ти се смеят в класа"... Такива заплахи може и да подействат в някои случаи, но бъдещите последствия винаги са плачевни и непридвидими. Най-често се проявяват в ясно изразено нежелание да се тръгва на училище.

5. Не се старайте да бъдете учител на детето си.
Стремете се да поддържате приятелски отношения. Някои деца имат трудности в общуването си с другите деца. В присъствието на непознати възрастни те могат да се стреснат и смутят. Вие можете да помогнете на детето да преодолее тези трудности. Опитайте се да организирате играта на децата на детската площадка пред блока, в кварталната градинка и вземете участие в нея. Децата обичат да играят заедно с родителите си.
Предложете на детето то само да покани на рождения си ден своите приятели. Този ден ще стане за него незабравим, ако в програмата на тържеството се намери място и за съвместни игри на деца и възрастни. Дайте възможност на детето да почувства, че може да разчита на Вашата подкрепа във всяка ситуация. Това не е възможно да се постигне само с учебни занимания.

6. Научете детето правилно да реагира в случай на неуспех.
Вашето дете се е оказало последно в играта и демонстративно се отказва да продължи да играе с приятелчетата си. Помогнете му да се справи с разочарованието си. Предложете на децата да изиграят още една игра, но малко променете правилата. Нека за победител се смята само първият, а всички останали да са победени. Отбелязвайте по време на играта успеха на всяко дете. Подкрепяйте и обнадеждавайте изоставащите и "вечните неудачници". След играта обърнете внимание на детето как другите играчи са се отнесли към загубата си. Нека то усети, че играта е ценна сама по себе си, а не е важно кой е спечелил.

7. Добрите маниери на детето са огледало на семейните отношения.
"Благодаря", "Моля", "Извинете..." трябва да влязат в речника на детето още преди то да започне училище. С нравоучения и проповеди това се постига трудно. Постарайте се да изключите от общуването между членовете на семейството заповеди и команди от рода на: "Да не съм чула повече това!", "Изхвърли боклука". Превърнете ги във вежливи молби. Детето непременно ще изкопира вашия стил на общуване. Нали то ви обича и се стреми да ви подражава във всичко.

8. Помогнете на детето да придобие чувство на увереност в себе си.
Детето трябва да се чувства във всяка обстановка толкова естествено, както у дома си. Научете го внимателно да се отнася към своите нужди, своевременно и естествено да съобщава за тях на възрастните. По време на разходка, влизайки в кафене или сладкарница, предложете на детето само да си поръча каквото иска. Следващия път нека то поръча за цялото семейство. В поликлиниката нека попита "Къде се намира тоалетната?" или сам да запази място за преглед в опашката пред лекарския кабинет.

9. Приучавайте детето към самостоятелност в обикновения живот.
Колкото повече неща може да прави детето самостоятелно, толкова по-голямо то се чувства.
Научете детето да се съблича самостоятелно и да закача само дрехите си, да закопчава копчетата и циповете. Не забравяйте, че малките пръстчета могат да се справят само с големите копчета и ципове. Завързването на връзките на обувките ще изисква от вас особено внимание и помощ от ваша страна. Желателно е това да не се показва едва преди излизането на улицата. По-добре отделете специално време, няколко вечери подред, докато детето се научи само да го прави.

10. Научете детето да взема самостоятелно решения.
Умението да се прави самостоятелен избор развива в човека чувство за самоуважение. Посъветвайте се с детето какъв да бъде неделният обяд, например. Нека то само си избира какво и колко да си сервира на масата, да подбира какво да облече в замисимост от времето. Планирането на семейния отдих в края на седмицата е още по-трудно нещо. Приучавайте детето да се съобразява с интересите на семейството и да ги има предвид във всекидневието.

11. Стремете се да направите полезен всеки миг, в който общувате с детето.
Ако детето ви помага да направите неделния кекс, запознайте го с основните мерки за обем и маса. Големите магазини на самообслужване са много подходящо място за развиване вниманието и активното слушане на детето. Когато пазарувате заедно, помолете детето да сложи в количката с продуктите два пакета бисквити, пакетче масло, хляб. Кажете молбата си само веднъж и не я повтаряйте повече. Ако детето ви помага при сервирането на масата, помолете го да сложи четири дълбоки чинии и до всяка чиния отдясно - лъжица. Попитайте го: колко лъжици ти трябват?
Ако детето се кани да си ляга, предложете му да си измие ръцете, да закачи кърпата на мястото й и да загаси лампата в банята.
Когато вървите с детето по улицата или сте в магазина, обръщайте му внимание на надписите, които ви заобикалят. Обяснявайте тяхното значение. Бройте дърветата, стъпките, минаващите край вас коли.

12. Учете детето да чувства и да се учудва, поощрявайте неговата любознателност.
Карайте го да обръща внимание на първите пролетни цветя и есенните багри в гората. Заведете го в зоологическата градина и заедно потърсете там най-голямото животно, после - най-високото...
Наблюдавайте времето и формата на облаците.
Записвайте в дневник наблюденията си при отглеждането на котенце. Учете детето да чувства. Открито съпреживявайте с него всички събития през деня и неговата любознателност ще прерасне в радост от ученето.

Източник: http://www.bghelp.net/forums/showthread.php?t=4179

 



Powered by SyndeoCMS
© Decata.info, last changed on 12-02-2017