The logo of the website. Click here to go to the startpage of the website.
 
spacer   Начало       Проект       Глогстери       Учене 4 клас       Учене 3 клас       Учене 2 клас      Родители      Връзка с нас       Полезни сайтове       112     
 
 Location: Родители -> Как да помагаме на детето |  News: Абсолютни шампиони на България за 2011 г.!

Въпрос: Често изпълнението на домашните работи с хиперактивен и невнимателен ученик се превръщат в многочасово изпитание за детето и за родителите. Как трябва да му помагаме за уроците?

 

Отговор:

Да се опитаме да направим инструкция от отделни стъпки.На нас ни е нужно да развием у детето умение да програмира и контролира собствената си дейност. Докато не се научи да прави това само, тези функции изпълняват родителите; докато не се научи да проиграва различните операции в ума си – те трябва да се внесат отвън, да се подкрепят с думи и рисунки. И постепенно, когато тези опори станат ненужни – да се премахнат и да се предаде отговорността на самото дете.

 

Подготовка

Изберете един ден и се обърнете към детето с думите: “Знаеш ли, научих как бързо можеш да си научиш уроците. Хайде да се опитаме да ги подготвим много бързо. Със сигурност ще се получи!”

Помолете детето да си донесе раничката и да приготви всичко необходимо за подготовката на домашните задачи. Кажете: ще се опитаме да поставим рекорд – ще направим всички задачи за утре за един час (например). Важно: времето, в което се подготвяте, подреждате бюрото, нареждате учебниците, изяснявате задачите, не влиза в този час. Друго важно нещо е всички задачи да са записани. Като правило по-разсеяните ученици нямат половината от задачите и започват безкрайни телефонни разговори със съучениците. Затова може да предупредите детето още от сутринта: днес ще се опитаме да поставим рекорд за изпълнение на домашните в най-кратък срок, от теб се иска само едно: внимателно да запишеш всички задачи за домашна.

 

Първи предмет

Започваме. Отвори бележника, виж какво имаш да учиш. С кое ще започнеш? Български или математика? (няма значение кое ще избере, важното е детето да избере само).

Вземи учебника, намери упражнението, а аз ще засичам времето. Прочети задачата на глас. Така, аз нещо не разбрах – какво трябва да се направи? Обясни ми, моля те.

Трябва да се преформулира задачата със свои думи. И родителят, и детето трябва да разбират какво точно трябва да се направи.

Прочети първото изречение и направи това, което трябва.

Най-добре е първото пробно действие да се извърши устно: какво трябва да напишеш? Кажи го на глас, след това го напиши.

Понякога детето казва нещо правилно, но веднага го забравя и когато трябва да го напише, вече го е забравило. Тук майката може да работи с диктофон: да напомни на детето какво е казало. Най-важното е още от самото начало да се постигне успех.

Трябва да се работи без бързане, да не се допускат грешки: Кажи, как ще го напишеш, България с а или ъ? Да се изговаря по букви, по срички.

Виж – три минути и половина и вече сме готови с първото изречение! Ще успееш да направиш всичко!

Тоест след усилието следва поощрение, емоционална подкрепа, това ще позволи на детето да поддържа тонуса си по време на работата.

За второто изречение трябва да се отдели по-малко време, отколкото на първото.

Ако усетите, че детето се протяга, прозява, прави грешки – спрете часовника. ”Забравих, че имам малко работа в кухнята.” Дайте на детето малко почивка. Това, което трябва да се постигне – първото упражнение да бъде направено възможно най-компактно, за не повече от 15 минути.

 

Почивка

След това можете да си починете (часовникът се изключва). Ти си герой! Само за 15 минути направи упражнението! Значи за половин час можем да направим всичко по български! Заслужи чаша компот. Вместо компот, разбира се, можете да изберете някаква друга награда.

Когато давате почивка – много е важно да не се загуби настройката, да не се позволява на детето да се отвлича. Готов ли си? Хайде да направим още две упражнения па същия начин! И отново – четем на глас, изговаряме, пишем.

Когато свършим с българския – трябва да си починем повече. Спираме часовника, правим почивка от 10-15 минути – като междучасието в училище. Договорете се: през това време не трябва да се включва компютър и телевизор, не трябва да започва четене на книжка. Може да се заемете с физически упражнения: игра с топка, висене на лост.

 

Вторият предмет

По същият начин се подготвяме и по математика. Каква е домашната? Отвори учебника. Отново засичаме време. Преразказваме условието.Отделяме въпроса, на който трябва да се отговори.

Какво се пита в тази задача? Какво трябва да направим?

Често математическата част се възпроизвежда лесно, а въпроса се забравя, трудно се формулира. На въпроса трябва да се обърне особено внимание.

Можем ли веднага да отговорим на този въпрос? Какво трябва да направим? Какво трябва да намерим първо?

Нека детето разкаже със свои думи какво трябва да се направи и в каква последователност. Отначало това е външна реч, после ще бъде заменена от вътрешна. Майката трябва да насочва детето: навреме да му намекне, че не е на прав път, че трябва да промени пътя на разсъжденията си, да не му позволи да се обърква. Най-трудната част на математическата задача – това са правилата за оформяне решението на задачата. Попитайте детето: а в клас решавали ли сте подобни задачи? Хайде да погледнем как трябва да се запише, за да не сгрешим.

На начина на записване трябва да обърнем особено внимание, после вече ще е лесно да се запише решението на задачата.

Следва проверка. Ти каза, че трябва да се направи това и това. Това направи ли? А това? Проверихме, сега можем да запишем отговора. Колко време ни отне тази задача?

Как успя за толкова кратко време? Заслужаваш нещо вкусно!

Задачата е решена, започваме с примерите. Детето само си диктува и записва, майката проверява дали е правилно. След всяка колонка поощряваме детето: Чудесно! Започваме следващата колонка или компот?

Ако видите, че детето се уморява, попитайте го – следващата колонка ли ще решаваме или ще пием компот?

Майката трябва да е в добра форма в този ден. Ако тя е уморена, иска и се бързо да приключи, ако я боли глава или има нещо в кухнята, което наблюдава и през минута притичва до там – нищо няма да се получи.

Така трябва да се поседи с детето един или два пъти. След това майката трябва да започне постепенно да се отделя от този процес. Нека детето разкаже на майка си цялата смислова част със свои думи: какво трябва да се направи, как ще се направи. И майката може да отиде в другата стая, в кухнята, а вратата да е отворена, за да може незабележимо да контролира: занимава ли се детето с работата си или се отвлича със странични дейности.

Не трябва да се фиксира вниманието върху грешките: трябва да се постигне резултатност, у детето да се появи увереност, че се справя.


Превод от руски: Дорина Братанова

 

 

http://www.kidsunity.org/articles/sdvg/roditelam_ob_sdvg/318-kak-uchit-s-giperaktivnym-rebenkom-uroki.html

---
last changed on: 08-11-2008
Powered by SyndeoCMS  ©  | print page |