The logo of the website. Click here to go to the startpage of the website.
 
spacer   Начало       Проект       Глогстери       Учене 4 клас       Учене 3 клас       Учене 2 клас      Родители      Връзка с нас       Полезни сайтове       112     
 
 Location: Родители -> Съвети за родители |  News: Абсолютни шампиони на България за 2011 г.!
Скъпи родители!
Тук ще намирате материали, които могат да ви помогнат във възпитанието на Вашето дете или да ви насочат как да помагате на детето да учи по-ефективно уроците си.


Как да помогнем на детето да учи уроците си

 

Колкото и големи способности да има детето, ученето, изпълнението на домашните работи за него винаги е тежък труд. Има някои условия, с помощта на които можем да помогнем на детето значително по-лесно да се справи с домашните задачи.

Звучи парадоксално, но най-трайно се запомнят незавършените действия. Затова има смисъл да не се изисква от детето строга последователност при изпълнение на домашните задачи. Например отначало детето чете (може и бегло) един абзац по география, след това преминава към домашната работа по чужд език, след което се връща към учебника по география. Резултатът ще ви учуди:  детето е запомнило много неща и те по някакъв начин са се запазили в паметта му.

В психологията е известен така наречения “Ефект на началото и края”. Най-успешно се запомня информацията, която се е обсъждала в началото на урока и в неговия край, или в началото на абзаца и в края му. Ако най-важната информация се съдържа в средата на абзаца, то е необходимо да се акцентира вниманието на детето върху нея. Например да се направи пауза за запомняне: “Това трябва да се запомни!”.

Ефективността на запомнянето зависи от времето, в което се провеждат заниманията. С предметите, за които се изисква най-голямо натоварване на паметта, децата трябва да се занимават в първата половина на деня. Най-подходящото време е около 11 часа. През втората половина на деня най-благоприятното време за запомняне е около 16 часа. Късно вечер не е подходящо да се учат стихотворения или нови думи на чужд език, това време е подходящо за преговор на ученото през деня.

Материал, който предизвиква емоции, се запомня по-бързо, по-трайно, с по-голямо желание. Когато информацията предизвиква положителни емоции, човек запомня два пъти повече. Възрастните могат да създадат положителна атмосфера за детето с няколко фрази, например: “Виж, каква красива, необикновена дума…” и т.н. Използвайте тези лесни правила и Вашето дете ще получи само положителни емоции от изпълнението на домашните си задачи.

От сайта http://deti.e1.ru/PAPERS/paper23.htm , автор Е. А. Гущина

Превод от руски - Д. Братанова


Моето дете не иска да чете

 

 

     Напоследък, актуален проблем за родителите се явява нежеланието на  децата да четат. Причина за това по- скоро се явява нашата пасивност и липсата на навик да четем на децата.

  На фона на наситеното информационно пространство с телевизионни предавания, компютърни игри, ние все по- малко отделяме внимание на четенето на литература. Оттук и проблемите в училище: ниска четивна техника, трудно разбиране на условието на текстовите задачи по математика, грешки при изпълнението на писмените упражнения.

    Как вие сами можете да помогнете на детето си?    Първо, постарайте се да подберете интересни текстове, така че тяхното четене да не изморява детето, а напротив, да събуди интерес и желание да прочете текста до край.

   Второ, отделяйте всеки ден по половин час за четене на глас, старайте се да приучите детето на това, че е необходимо да чете всеки ден.

    Трето, създавайте игрова ситуация- игра за бързина на четене между вас и вашето дете “ Кой по- бързо ще прочете?, игра “Прочети и намери съответната картинка/  На детето се дават напечатани думи  и   карти с изображенията на предмети/, ако имате две  деца, проведете конкурс за най- добър четец.  

   И накрая, най- простото и ефикасно средство да научите детето на любов към четенето е Вашия личен пример. Ако детето често вижда, че мама и татко  четат книга, тогава четенето за него никога няма да стане проблем.

От сайта на Илияна Димитрова - http
://www.dimitrovaschool.com

За общуването между учители и родители
 

Искам да си поговорим по един много важен, според мен , въпрос- за конструктивното взаимодействие между учителя и родителите на ученика.

 

Хората са общували винаги помежду си, общуват сега и ще общуват в бъдеще. Но общуването на учителя с родителя има своите особености. Тяхното общуване е крачка към взаимното разбиране, доверие, обмен на духовни и емоционални ценности, усвояване на педагогически опит и знания, които учител и родител предават един на друг. Знанията за това, какво обкръжава детето, какво го вълнува, от какво се интересува, ще ни помогне да изберем общ начин за въздействие, да съпоставим гледните си точки за възпитанието и да решим  противоречията, а оттам и възникналите проблеми. А те се случват и то все по- често. Учителите и родителите възпитават детето в специфични условия: Eдните – в училище, планомерно, обмислено, а другите- вкъщи, където  възпитанието е по- тайнствено и свободно.

 

Достигането до взаимно разбиране между училищните и домашните възпитатели (родители) е сложен и многостранен процес. Общуването е полезно и за двете страни. Учителят вижда в лицето на родителите добри и надеждни помощници в своята работа, а майките и татковците се обогатяват с педагогически идеи, методи и похвати, които ще им бъдат полезни при възпитанието на децата им. За да могат учителят и родителите да се разбират взаимно, е необходимо взаимно желание за установяване на истината.

Ето някои правила, които бихме могли да спазваме при общуване:

 

Правило 1: Старайте се да влезете в словесен контакт и да съсредоточите върху себе си вниманието на събеседника.

 

Това умение не се удава лесно, но е абсолютно необходимо. Основно средство на това общуване се явява словото. То ще ни помогне да влезем в контакт и да получим полезна информация за човека, с когото общуваме.

 

И както е писал Сухомлински: “ Мъдрото слово  доставя радост, а глупавото и злобното, необмисленото и нетактичното  носи беда”. Това са длъжни да знаят  и родители , и учители. Понякога се случва така, че човек не е казал нито една рязка обидна дума, но тонът, с който говори, предопределя по нататъшното поведение на събеседника. Интонацията, с която говорим е много важна при установяване на контакт: погледа, жестът, усмивката- са  средства, които ни помагат да влезем в контакт.

 

Правило 2: Уважавай събеседника. Преди да посъветваш, трябва да разбереш. Когато майката и бащата са настроени агресивно, с цел да се оправдаят пред учителя, те не са способни да го изслушат, да приемат съветите му. А ако и учителят отговори грубо?...На кого е нужно това? На майката, на бащата? Но във всички случаи не и на детето. На учителя също, защото той е заинтересован, така както и родителите, от положителния изход на общуването.

 

Правило 3: Разбирането трябва да завърши със съвети и готовността на родителите да действат самостоятелно. За да окажем на родителите конструктивна помощ, трябва да им разкрием възможностите на тяхното дете, да ги убедим в необходимостта да се опрат на тях. Всеки загрижен  родител му се иска сам да опита своите педагогически способности. Но за съжаление не всеки път се получава. Ако дадем “ развиващ” съвет, това ще даде възможност на родителя самостоятелно и творчески да реагира и да действа.

 

Правило 4: Придържай се към откритото общуване. Двете страни са длъжни да казват един на друг всичко, което би помогнало да разберат по- добре детето и проблемите свързани с неговото възпитание.

 

Всеки човек, в това число и децата, имат личностни особености. Кой знае повече за тях? Може би родителите. А учителят, чиято работа е свързана с развитието на детето, трябва ли да знае за тях? Безусловно! А кой ще му помогне да ги разбере?

 

Правило 5: Умей да говориш и слушаш събеседника. Това е едно от най- важните правила на изкуството да общуваш.

 

Лошо е, когато един от събеседниците е настроен отрицателно към срещата, не вижда перспективите от нея, не очаква нищо хубаво и не е настроен да слуша. Дори се стреми да промени ситуацията.

 

Правило 6: Старай се да “отразяваш” мислите и чувствата на събеседника. Може да сравним събеседника с огледало, което отразява чувствата и емоциите, изразени в думи. Ако в гласа на учителя се усети студенина, то родителят веднага се настройва на аналогичен тон.

 

Правило 7: Не забравяй, че главната цел на общуване е детето. Ако между учителя и родителя съществува неприязън един към друг, то тя трябва да се преодолее в името на детето. Трябва да помним, че конфликтите между учител и родители с цялата си тежест се стоварват върху децата.

 

Понякога и родителите не винаги разбират учителя. Това се случва тогава, когато родителите смятат, че учителят е несправедлив и излишно строг към тяхното дете. Има родители, които потребителски се отнасят към училище и не са склонни към сътрудничество с учителя. Не са малко и тези, които са изпитали веднъж срам от поведението на своето дете и заради безсилието си се отнасят отрицателно към учителите и училището. Да се срине стената на недоверието и отчуждението в тези случай не е лесно. Но как да постъпим? Да оставим всичко както си е? Не, разбира се. Трябва да направим всичко възможно, за да коригираме отношението на тези родители към училището и учителите. Ако не разбере причините за тази неприязън, учителят не може да формира у родителите добронамереност и отговорно отношение към детето. На какво да се опрем при общуването с такива родители? На разум и чувства, и най- вече на заинтересоваността за съдбата на собственото им дете. Няма родител, който да е равнодушен към успеха и неуспеха на своето дете. Учителят трябва да забележи всяка минимална проява на не равнодушие и да я пусне в ход, за да убеди родителя на думи и дела: “ Аз искам вашето дете да бъде добре”.

 

Загрижеността, готовността за помощ, добрата дума- това е дъжд след продължителна суша.

 

Това съвсем не са всички правила за общуване, които могат да помогнат на учителя и родителя да се опознаят взаимно. Но си мисля, че ако се постараем да спазваме поне тези, то ще можем по-лесно и успешно да се справим с проблемите свързани с обучението и възпитанието на децата.

От сайта на Илияна Димитрова - http://www.dimitrovaschool.com


---
last changed on: 23-09-2008
Powered by SyndeoCMS  ©  | print page |