Веднъж лъвът, когато паднал здрача,
изял до кокал вола на меннавярнонатаморачапознатоправистрахчерти

и в топлия обор полегнал сам.
Орачът тръгнал посред нощ меннавярнонатаморачапознатоправистрахчерти,

излязъл из постелята корава
да понагледа вола що ли меннавярнонатаморачапознатоправистрахчерти.

Щом до лъва поспрял тоз сиромах,
погалил го оттук, оттам без меннавярнонатаморачапознатоправистрахчерти.

Лъвът помислил:"Туй магаре харно
за своя вол ме взима тук меннавярнонатаморачапознатоправистрахчерти,

че през деня, от ужас изумен,
едва ли с ласки ще се спре до меннавярнонатаморачапознатоправистрахчерти!

Ще му се спука жлъчката, когато
съзре за миг лицето ми меннавярнонатаморачапознатоправистрахчерти!"

Мъдрецо, в същността прониквай ти,
измама крият външните меннавярнонатаморачапознатоправистрахчерти.

Руми