decata.info

Свети Паисий Хилендарски (1722–1773) — български народен будител, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ кара много учени да го сочат за основоположника на българското Възраждане. Канонизиран е за светец на Православната църква.

•         Сведенията за живота на Свети Паисий Хилендарски се изчерпват почти само с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска“. Роден е в 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско. Не е учил „нито граматика, нито светски науки“. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя“) и започва да пише българската история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Ампелино (Лозница, дн. към Асеновград).

•         Св. Софроний Врачански
български епископ и народен будител Роден:1739
Котел, днес България

•         Поп Стойко Владиславов (роден, както сам посочва в „Житието“ през 1739 г.), приел по-късно името Софроний Врачански, е роден в Котел в семейството на търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 е ръкоположен за духовник. Работи като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със Св. Паисий Хилендарский в 1765 г. в Котел. Отец Паисий му показва „История славяноболгарская“, от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Св. Софроний Врачански е пътувал до Света гора (1770–1775). През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир (1794), а на 17 септември с. г. е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний.

•         Петър Берон (просветител)

български ученРоден:ок. 1795
Котел, БългарияПочинал:21 март 1871
край Крайова, РумънияПетър Хаджиберович Берон е български просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик.

•         Роден около 1795 г. (според други източници — през 1799 или 1800 г.) в Котел, той живее в Брашов за известно време.

•         През 1824 г. с помощта на Антон Иванов издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“, наречен така заради изобразения на корицата делфин. Това е първият български буквар и е издаден от Берон в Букурещ.

•         Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина.

•         Петър Берон е убит на 21 март 1871 г. в имението си до Крайова.

•         Георги Раковски
български революционер Роден:1821
Котел, днес БългарияПочинал:9 октомври 1867
Букурещ, Румъния

•         Георги Раковски (истинско име Съби Стойков Попович, преименува се на Сава Стойков Попович, а по-късно - на Георги Ст. Раковски; 1821 – 1867) е роден в Котел в будно търговско — занаятчийско семейство. Учи в местното килийно училище, продължава в Карлово при Райно Попович. От края на 1837 г. постъпва в гръцко училище в Куручешме (Цариград). Изучава хуманитарни и природни науки, древни и модерни езици. Реагира на всеки опит да се осмеят или оклеветят българите с остро патриотично чувство. Свързва се с дейците на черковната борба Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. През 1841 г. пътува до Атина, където е създадено тайно македонско дружество с цел организиране на общо въстание. Издържа се като частен учител по старогръцки и френски. След като не е възможно да учи в Париж, както му е обещал гръцкия консул, той се връща в Котел и се включва в народната борба. За да заблуди полицията се преименува на Георги Раковски. Отново, заедно с еснафите в Котел, борещи се срещу чорбаджиите, са наклеветени пред турската власт. Биват арестувани и във вериги откарани в Цариград. Осъдени са на 7 години строг тъмничен затвор. По-късно Раковски е освободен. Страданията в затвора описва в спомените си „Неповинен българин“.

•         Работи в Цариград като адвокат и търговец. Участвува в черковната борба. От същото време датират и първите му литературни опити. По време на Кримската война (1853–1856) постъпва като преводач в турската главна квартира в Шумен. Турското правителство настоява пред австрийските власти да бъде арестуван и съден и отново поради гръцкото си поданство успява да избяга и се установява за известно време в Галац (Румъния) като после се прехвърля в Одеса и постъпва като възпитател в Духовната семинария. Съставя план за освобождението на България. Създава Първата българска легия (1862). Раковски е първият идеолог и организатор на национално-освободителното движение в България и е негов ръководител през първите 10 години.