decata.info

 
 
  Latest news: Събития
                                   Ученици                              
 
 
     
 
     
 
     
 
     
 
     
 
     
 
     
 
     
 
     
 
     
 

Лошият подарък

Кристиан Красимиров

Преди много години, когато още нямаше телевизия, аз познавах Мери Попинз. Аз няколкократно бях гледал Майкъл и Джейн, докато я нямаше. Един ден дойде време да си тръгвам и тя ми подари един вълшебен чадър, но магията изобщо не ми харесваше. Когато исках да се предпазя с него, той не се отваряше, защото не искал да се мокри. Когато печеше и аз го използвах за сянка, той не се отваряше, защото го боляла главата от слънцето. С други думи той ми беше безполезен.
Един ден отидох с него на училище. Започна часът и той започна да ме заговаря.
- Ужас! - извиках аз. Щеше да ме издаде, че познавам Мери Попинз.Трябваше да направя нещо. Но какво? Взех го и тръгнах към прозореца, но изведнъж той излетя от ръката ми. Направи няколко кръга и падна. Всички от класа разбраха моята тайна. Чадърът реши да се жертва за мен и с последна магическа сила оправи белята и издъхна, но намесата му не остана безизвестна. Дори написах разказ за него, който сега четете.

Чадърче

Кристиян Динев

На рождения ми ден
получих златен дар.
Но какъв ли беше той?
Златен порой?
Сигурно се чудите,
но не се чудете,
а веднага се сетете.

Сега загадката ще разкрия
като една голяма смехория.
Едно вълшебно шарено чадърче
получих аз завчас!
Невидим ставах аз,
щом го разпервах.
Мама се лута и скита,
но не се намирах аз.

Но веднъж чадърчето се счупи и моята магия се развали. Аз плаках неутешимо и познайте какво стана! От моите сълзи се образува извор на желанията. Точно в този миг заваля и аз си пожелах едно обикновено чадърче.

Цветя

(Рими, рими...)

Кристиян Динев, Даниел Серафимов, Мартин Стайков и Пенчо Кунев

Зюмбюл и кокиче,
закичени в косата на едно момиче.
Минзухар и кукуряк
разцъфват тази пролет пак.
Засмяно козлето
се смее на лалето,
което поникнало на полето.
Магаре с цвят на роза
хапна целулоза.
Маргаритка
весела като житената питка
стоеше до една китка.

Съчинения по фантазиен бином - кон - икона

Как била измислена иконата

Кристиан Красимиров

Преди милиарди години, още преди началото на времето, конете имали крила. Те им били подарък от бог Хермес за рождения им ден. Те толкова се възгордяли, че започнали да се фукат пред другите животни с новия си подарък. Тогава бог Хермес им отнел крилата. Конете съжалили за глупавите си постъпки и решили да направят портрет на Бога и да го обсипят със злато и сребро, но това не било достатъчно, трябвало и по цял ден да му се молят. След толкова молитви и добри постъпки, като например това, че дали на хората да ги впрягат в колесници, бог Хермес се смилил над тях и им върнал крилете, но това е само разказ - конете нямат крила.

Кон и Икона

Даниел Серафимов

Един човек имал кон. Минали години и конят умрял. Човекът сложил на иконата снимката на коня, за да не го забравя. След време човекът си купил нов кон и си направил снимка с него. Когато човекът умрял, конят сложил на иконата снимката на човека в знак на вечно приятелство.

Съдбата на коня

Кристиян Динев

Един селянин прогонил своя кон, защото бил стар и изоставал. Конят започнал да се скита. По пътя си срещнал едно прасе. Продължили заедно и стигнали до една поляна. Там видели една мечка и я попитали дали иска да тръгне с тях. Тя се съгласила. Вървели, вървели и какво да видят - бездомен стар вълк, изоставен като тях. Стигнали до една планина. На нея било нарисувано прасе. Прасето се възгордяло и казало, че прасетата са най-великите създания. Тогава вълкът го изял. Мечката се ядосала и изяла вълка, а конят я изритал в една пропаст. Продължил по пътя си и видял една икона, на която бил нарисуван кон и под която пишело:"Конете са велики!" Конят си казал, че не иска да е изобразен на планина.

Свети Георги Чудотворец

Ивета Стефанова

В Безмер имаме църква. Казва се "Света София". Майката на Вяра, Надежда и Любов. Тя е пълна с икони. Отпред има една голяма икона. На нея е изобразен свети Георги на кон. Хората се молят на тази икона за щастие и сполука. В легендата се казва, че свети Георги дава сила и мощ, особено качен на своя хвърковат кон. Конят е символ на победа и сила. Свети Георги обикаля с коня си по-бързо света.

Случка с кон

Пенчо Кунев

Един ден конят срещна една икона. Той се закле, че винаги ще се кръсти пред нея. Предстоеше му състезание (кушия) на Тодоров ден. Неговият стопанин го гладеше и решеше. Щом останаха пет минути до състезанието, конят се прекръсти пред иконата за успех. На другия ден той беше класиран на първо място и до края на живота си остана верен на иконата.

Кон и икона

Найден Хаджиев

Един кон видял на една икона на стената как човек убива друг кон. Конят намразил иконата и я счупил.
Веднъж човекът отишъл във фермата и казал на коня да види колко е силен човека. А конят му казал:
- Ако можех да рисувам, щях да нарисувам на иконата как държа копие и съм набучил човека на шиш, после го пържа на огън, после го ям. Хм... Тогава ще видите колко съм силен!

Самотното цвете

Пенчо Стефчов

Едно цвете живяло сам-самичко в гората.
Един ден решило да си направи приятели от хартия. Но нали нямало материали, трябвало да измисли нещо друго.
След всичката тази мисъл то ожадняло. Наблизо имало поток. Цветето пийнало малко вода и нали все още нямало приятели, решило да си ги направи от пръст. Те стоели, стоели и накрая се разпаднали. Цветето така се отчаяло, че си легнало да спи.
На сутринта се разхождало из гората и мислело, че ще си намери приятели. Така и станало. Както си вървяло, видяло две статуи на цветя. Казало си: "Брей че големи приятели си намерих!"
И заживяло с тях щастливо.
Без приятели нищо не е хубаво.

Роза и теменужка

Кристиан Красимиров

Преди много време розата и теменужката били приятелки. Един ден розата казала, че от нея по-хубава няма, теменужката не се съгласила и така започнал техният спор. Розата много се ядосала и убола теменужката със своите бодли и и казала, че тя е дребно и неуханно цвете. Тогава теменужката изсъхнала от мъка.
След време тя пак пораснала. Розата я видяла и и се извинила. Попитала дали раната и е минала. Теменужката отговорила, че убождането и е минало отдавна, но обидата още и тежи.
Думата стрела не е, но се забива в сърцето.

Царството "Някъде"

Кристиян Динев

В царството "Някъде" на юг
живее малкият Люк.
Той има сестра,
която се казва Коза.
Сутрин той я извежда на паша,
а вечерта я храни с каша.
Люк има приятели трима:
Някога, Всякога и Любима.
Те играят с памук
на играта "Нямаш работа тук!".

Царството "Някъде"

Даниел Серафимов

Пътувал ли
си по света голям?
А ходил ли си в царството "Някъде"? - Не знам!
Сега ще ти разкажа
история една
с герои най-забавни
и чудни имена.
Живели царят Някой,
красивата царица Някоя
в едно със своя приятел
кучето Нелайко.
Слугите им били:
придворната дама Няма
и кръглият готвач Някойто,
който много обича да меси тесто.
В един слънчев ден
Някойто замесил тесто.
Дамата Няма
направила реклама,
а царят и царицата
грабнали лъжицата.
И аз бях,
и аз опитах...
И когато отворих очи
видях, че будилникът звъни.
Раницата си аз метнах
и вас, приятели, преметнах!

Царството "Има"

Кристиан Красимиров

Дълбоко под водата беше царството Има. В него царуваше царят Имадруг с кучето си Иманещо. Царицата е с дребен ръст и коса голяма, тя се казва Имая. Имакой не живее с тях (маршалът им това е), той идва често и Иманещо не го лае. Тяхната готвачка Имакога с Имакой не спори. Тя готви сънища с фиде и пържени въпроси. Имакой на Иманещо ги дава, a котаракът Имакакво си ги прибира, но там иначе е спокойно. Минах аз оттам през пролетта, видях - Имакой и Иманещо си говореха. Лук нарязах аз за Имакога, а Иманещо не видях.

Есен

Диница Василева

Златна есен е сега,
по-красива няма на света,
и със златните листа
тя дарява топлина.

Есен в гората

Ивета Стефанова

Дойде есента! Окапаха листата. Оголиха се дърветата. Тревата пожълтя. Работлива катеричка неуморно събираше зимнина. Запасяваше се за зимата. Кълвачът ремонтираше своята къщурка на стария дъб. Пролетните птички бяха отлетели на юг. Само се чуваше в далечината нейде на полето да оре трактор. Започнала беше есенната сеитба. Есента е един от най-красивите сезони. Хем е красива, хем е предвестник на зимата.

Разказ в рими

Найден Хаджиев

В нашето село има едно козле с козица.
Тази козица е с брадица.
Тя пасе тревица и пие водица.
Дойде есен и тя започна да търси злак пресен
по баира тесен.
Ние, няколко дечица,
се събрахме около една мушица,
голяма колкото магарица.
Накрая галихме козлето
по вратлето.

Есен

Галин Желязков

Есента е като една лилия.
дърветата са като една голяма фамилия.
Мечките заспиват,
хищниците убиват.

Есента

Даниел Митев

Есен иде. Листата бавно капят като утринна роса. Пожълтели, червени и още много други цветове. Падат на земята и образуват пъстър килим. Вече всички животинки се приготвят за зимата.

Есен

Тошко Курумилев

Когато идва есента, листата пожълтяват и падат на земята. Времето застудява и дните стават по-кратки. Царевицата образува кочани. Гроздето зрее. Зреят всички плодове - круши, орехи, ябълки. Почва да вали дъжд през ден. Есента е хубава, защото има много плодове. Ние в неделя ходихме на гроздобер.

През есента

Пенчо Стефчов

Наесен блокът е тесен.
През всяка пролука слънцето блещука.
А на всяка антена
има хубава кабелна система.

Есен

Даниел Серафимов

Това е златна есен!
Пристигна с бавна песен.
Навред дърветата жълтеят,
листата падат, птичките не пеят.

Гатанка

Ивета Стефанова

Хем валя,
хем гърмя.
Пъстроцветна съм ...
Що е то? (Дъга)

Гатанка

Пенчо Стефчов

Разноцветен мост стои
над големите гори.
Щом погледнеш го ти
ще заблести
в твоите очи.
Що е то? (Дъга)

Гатанка

Тошко Курумилев

Художник нарисувал
на небето картина.
Що е то? (Дъга)

Дъга

Кристиян Динев

Дъга виждате, когато слънцето свети през дъждовните капки. Цветовете винаги са подредени по един и същ начин: червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, тъмносиньо, виолетово.

 
© decata.info, last changed on 16-04-2007