Борис I
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис I Михаил (?-907) - български хан от 852г. и княз от 864г. до 889г, син на Пресиян, баща на Симеон Велики.
Покръстването
През 862г.-863г. - сключва съюз с Лудвиг Немски и преговаря с него за приемане на християнството в България от папата в Рим.
За да разруши съюза, Византия в коалиция с Великоморавия и Хърватско през 863г. започва война срещу България. За Борис I тази война е неуспешна и това разклаща значително политическото господство на българите в среднодунавските земи.
През есента на 863г. византийците в отговор на молбите на Ростислав нахлуват отново в българските земи. Заетите на запад български войски не могли да окажат сериозен отпор на Византия. Започват мирни преговори и в последствие е сключен мирен договор между България и Византия. Борис I се задължава да разтрогне съюза си с немския император и да се покръсти заедно с народа си. Но той се покръства само в близкото си обкръжение, почти тайно като приема християнското име Михаил от своя кръстник, византийския василевс Михаил III.Княз Борис I - Михаил (852-889 г.) приема християнството за официална религия. Съпротивата в лицето на някои боляри е смазана жестоко, тези които не желаят да приемат новата религия са преследвани и избивани. Детронира и ослепява първородния си син княз Владимир Расате (889-893 г.), заради опита му да върне езичеството.Княз Борис I предприема този ход за да обедини прабългари и славяни, които по онова време имат коренно различни религии, както и за да укрепи международния престиж на България в "семейството" на християнските държави. Българите получават правото на собствена архиепископска църква.
Непосредствено след покръстването избухва бунт в средите на българските боляри. Техните основни опасения са от засилващото се византийско влияние. Борис I потушава бунта и заповядва да бъдат убити петдесет и двама боляри заедно с родовете им.
Българската патриаршия
Отказът на Византия и на Константинополската патриаршия да признае самостоятелна българска църква принуждава княз Борис I да търси сближение с папата в Рим.Княз" е аристократична титла, съответстваща на гръцката "архонт" - владетел без вселенски характер. В този смисъл "княз" се различава от "цар" (ц[ез]ар), която е еднозначна на гръцката "василевс" и латинската "император". Произходът на думата идва от славянското "къненз", което е заемка от германското "конунг", превеждана на български като "крал". Титлата означава местен владетел и отстъпва йерархически на "цар", тъй като в юридическия мир на Римската империя "царят"/цесарят/, кайзерът е втори по власт след "августа"/императора/.
"Княз" е типична титла за християнските монарси от Източна Европа (приемащи през Средновековието религията от Константинопол). Първият български княз е Борис I (852-889), като титула той приема през 864г., когато официално започва покръстването на българския народ. Българските пратеници занасят списък с въпроси до папата и са посрещнати с голяма радост. Отговорите на папа Николай I са прости и ясни. Основния въпрос на българския владетел е относно ръкополагането на главата на българската църква за патриарх. В България са изпратени двама римски епископи и свещеници. Борис спира своя избор за архиепископ на България върху епископ Формоза Портуенски.
През 867 г. български пратеници пристигат в Рим с молбата папата да ръкоположи Формоза. Папа Николай I отказва. На 13 ноември 867г. Николай I умира и новият папа Адриан II още по-решително се противопостававя на ръкополагането на Формоза за глава на Българската църква. Този отказ се оказва съдбоносен за българо-римските отношения. Борис отново започва преговори с Константинопол. На Осмия вселенски събор (869-870) българският църковен въпрос е чрез компромис - учреждава се български църковен диоцез, начело на който е поставен гръкът Георги, с титла "митрополит на Дръстър" (дн. Силистра) (870- ок. 886 г.), със седалище в Плиска, директно подчинен на Константинополската патриаршия. Папските пратеници получават голям подкуп и са изпратени обратно в Рим.
През 886г. на всеобщ български църковен събор е решено Българската архиепископия да стане афтокефална (самостоятелна). Начело на Българската църква застава Йосиф Изповедник, архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на Симеон.
Славянската писменост в България
По същото време Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий и изпраща Климент Охридски като епископ в Охридската архиепископия. Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменност без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.След продължително 36-годишно управление през 889г. княз Борис се отказва доброволно от престола и отегля в манастир. Борис е имал четирима сина: Расате-Владимир, Гаврил, Симеон и Яков. За свой наследник посочил първородния си син Владимир-Расате.
Неумелата антивизантийска политика на княз Владимир-Расате, съпроводена с опит за езическа реставрация принудила княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той свалил Владимир-Расате от престола, ослепил го и го хвърлил в затвора. Непосредствено след това свикал народен събор, на който оповестил възкачването на третия си син Симеон на престола и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав.
Борис I има голям принос във въвеждането и разпространяването на българската писменост, като приема учениците на Кирил и Методий през 886г
Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска. През 893 Симеон I премества седалището на школата в новата българска столица Преслав.
Преславската книжовна школа е най-важният литературен и културен център в България и в целия славянски свят до изгарянето на Преслав от византийския император Йоан I Цимисхи през 972. Сред изявените български писатели и учени, работили в школата, са Наум Преславски (до 893), Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър.
Школата е и център на преводаческа дейност, най-вече на византийски автори, както и на създаването на поезия, живопис и рисувана керамика. Вероятно тя изиграва важна роля в създаването на кирилицата, тъй като най-старите текстове на кирилица са открити в района на Преслав.
