decata.info

Проект Иван Асен ІІ

Иван Асен II български цар
Роден:	?
Починал:	1241

Иван Асен II е цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Асен І. Личността на Иван Асен II е уважавана и в съседна Румъния, където той се смята за един от големите румънски средновековни владетели (под името Ioan Asan II). Основен аргумент на румънската трактовка е титлата му цар на българите и власите.

Иван Асен II идва на власт, като сваля от престола и ослепява братовчед си цар Борил. При неговото царуване границите на България отново достигат три морета. [1] Иван Асен II е известен с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата.

С възкачването на престола на Иван Асен ІІ вътрешните междуособици в България затихват. Болярите се нуждаели от силна централна власт, за да се борят успешно срещу външните противници, които по времето на Борил успяват да откъснат големи територии от страната. Спират и продължителните войни. Всичко това се отразява благоприятно върху цялостния живот на страната. Настъпва подем в икономиката и културата. За разлика от Борил, новият владетел проявява верска търпимост и не преследва богомилите. В съответствие със започнатата миролюбива политика на Иван Асен ІІ установява приятелски връзки с унгарците — жени се за Анна Мария, дъщеря на унгарския крал Ендре ІІ (1204-1235), и получава Белградската и Браничевската област, която българите губят по времето на Борил. Добросъседски отношения се установяват с епирския владетел Теодор Комнин. Добри са отношенията на българската държава и с латинците, които по това време се намират в твърде тежко положение, заобиколени от двете страни с врагове. Мир е поддържан и на западната граница със сърбитеипломатическа дейност на Иван Асен II.

Подобряване на отношенията с Унгария. Брак между Иван Асен II и Ана-Мария, дъщеря на Андрей II (1219–1221), и връщане на Белградската и Браничевската област.
Мирен договор с епирския владетел Теодор Комнин през 1224 г.
Брат му, деспот Мануил, се жени за дъщерята на Иван Асен II.
Смъртта на латинския император Робер дьо Куртене и въпросът за настойничеството на малолетния Балдуин II Фландърски.
Договор на Иван Асен II с Латинската империя и годеж на дъщерята му с малолетния император (1228 г.).
България си връща областта Филипопол.

Вътрешна политика на Иван Асен II.
Развитие на градския живот, занаятите, търговията – Дубровнишката грамота от 1230 г. Монетосечене.
Грижа за развитието на църквата и манастирите.
Посещение на Иван Асен II през 1230 г. в Атон.
Дарствени грамоти за манастирите “Ватопед“, “Зограф“, “Протата“, “Ивирон“, Великата Лавра “Св. Атанасий“.
Търпимост към богомилите.
Издигане на Търново като политически, религиозен и културен център.
Съюз между Иван Асен II и никейския император Йоан III Дука Ватаци през 1235 г.
Елена, дъщеря на Иван Асен II, се сгодява за Теодор II Ласкарис, престолонаследник на Никейската империя.
С посредничеството на патриарх Герман II е получено съгласието на източните патриаршии и през 1235 г. с императорско и съборно постановление в Лампсак е възстановена Българската патриаршия начело с патриарх Йоаким I. 

Общи военни действия на България и Никейската империя срещу латинците. Неуспешна обсада на Константинопол през 1235–1236 г. Срещата между двете войски, както съобщава същият автор, става на 9 март 1230 г. при Клокотница - река и същевременно селище северозападно от Хасково. Тук ромеите се разполагат на стан източно от реката, като преди това вероятно превземат близката крепост Трапезица. Сведенията на Георги Акрополит за развитието на сражението са съвсем оскъдни: „Теодор Комнин бил решително победен от българите и скитите (куманите). Бил пленен от враговете, той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните и всичките им вещи“. От следващия текст се вижда, че българите заловили много обикновени войници. От това личи, че българската войска успява да обкръжи противника.

Голямата победа на българските войски е ознаменувана с надпис върху паметна мраморна колона, поставена в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, който гласи:

"В лято 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."

Смъртта на Жан дьо Бриен през 1237 г. и възможност за влияние на Иван Асен II върху Латинската империя.
Скъсване на съюза с Никея и сключване на съюз с латинците.
Обща обсада на никейската крепост Цурулум в Източна Тракия.
Смъртта на съпругата на Иван Асен II – Ана-Мария, сина му и патриарха.
Скъсване на съюза с латинците и подновяване на добрите отношения с Никейската империя.

Последни години на Иван Асен II.
Женитба с Ирина, дъщеря на Теодор Комнин (1237 г.), който прогонва брат си от Солун и поставя като император сина си Йоан.
България поддържа добри отношения с всичките си съседи.
Отблъскване на нападения на татари (1241 г.).
Смъртта на Иван Асен II през 1241 г.