Бременските градски музиканти

Братя Грим

Един човек имал  магаре, което дълги години търпеливо носело пълни чували жито на мелницата. Но ето че силите му почнали да го напускат и то ставало все по-негодно за работа. Тогава господарят намислил да се отърве от него. Разбрало магарето, че нищо добро не го чака и се запътило към Бремен. Надявало се, че там ще може да стане градски музикант.

Вървяло що вървяло, зърнало едно ловджийско куче. Кучето лежало край пътя и дишало тежко, сякаш било капнало от тичане.

- Ей, защо дишаш така тежко?

- Аууу, защото остарях и от ден на ден отпадам все повече и повече. Не ме бива вече за лов. Аууу!  Господарят реши да ме убие и аз си плюх на петите, но как ще си изкарвам хляба сега? Какво ще правя? Аууу!

- Знаеш ли какво? Аз отивам в Бремен и ще стана там градски музикант. Ела с мен и също подай заявление да те назначат в музиката. Аз ще свиря на китара. А ти ще биеш барабана.

- Аууу! Дадено! Да тръгваме!

И двамата тръгнали заедно.

Не минало дълго време и  те видели един котарак, който седял начумерен край пътя.

- Каква беда те е сполетяла, та си толкова кисел, стари мустакане?

- Мяу, кой може да бъде весел, когато ножът опре на гърлото му, мяууу? Остарях вече и предпочитам да стоя зад печката и да преда, вместо да ловя мишки.  Но господарката реши да ме удави. И аз офейках. И сега се чудя къде да се дяна.

- Ела с нас в Бремен Знам, че те бива за нощна музика. можеш да станеш там градски музикант. Аз ще свиря на китара, кучето - на барабани, а ти - на цигулка.

- Мяу, това е разумно! Ще дойда с вас!

Скоро тримата бегълци минали покрай един двор. На оградата бил кацнал петел и викал колкото му глас държи.

- Кукуригу!

- Ще спукаш тъпанчетата на хората! Какво те е прихванало, че си се разкукуригал така?

- Кукуригу! Утре е празник, ще дойдот гости и стопанката ще направи супа от мен. Кукуригу! Затова ще си дера гърлото, докато мога. Кукуригу!

- Слушай, червеноглавчо, я по-добре ела с нас в Бремен. Ти имаш хубав глас и ако дойдеш с нас, ще направим музика за чудо и приказ! Аз ще свиря на китара, кучето - на барабани, котаракът - на цигулка, а ти ще си солист.

- Кукуригу! Добре, ще дойда с вас.

И четиримата поели дружно. Но град Бремен бил далеко и те не могли да стигнат там за един ден. Както си вървели из гората, видели светлинка и се запътили натам. Стигнали до ярко осветена разбойническа къща.

- Дай коз!

- На ти коз!

- Дай коз!

- На ти коз!

- Я дай още един коз!

- Ти си наред!

- Лъжеш!

- Как ще лъжа, бе!

- Аз не лъжа! Ти лъжеш!

- Ти криеш картите!

- Ти си лъжец!

- Каква богата трапеза!

- Има и прясна рибка!

- И камината гори!

- Ех, да бяхме ние вътре!

- Как да изгоним разбойниците?

(съвещават се)

Всички: Измислихме! (викат и пеят едновременно)

- Това е зъл дух!

- Какво беше това, бе?

- Страшно чудовище!

- Да бягаме, да се спасяваме!

Седнали четиримата приятели край трапезата и похапнали добре.

След това угасили светлината и потърсили място за спане - всеки според нрава и желанието си. Магарето легнало на бунището. Кучето - зад вратата. Котаракът - край печката, пълна с топла пепел. А петелът кацнал на покрива.

И както били уморени от дългия път, скоро заспали.

Минало полунощ. Видели разбойниците отдалеч, че в къщата вече не светело и всичко изглеждало мирно и тихо.

Главатарят рекъл:

- Не трябваше да бягаме като страхливци.

- Да, шефе!

- Не биваше чак толкова да се плашим.

- Така е, шефе!

- Ти отиди и виж какво става в къщата!

- Добре, шефе!

Пратеникът заварил всичко мирно и тихо. Влязъл в кухнята и рекъл да запали една свещ. Като видял очите на котарака, които светели като живи въглени, той доближил до тях клечка и се навел да я подуха с уста, та да я запали по-лесно. Котаракът скочил и му изподрал лицето с острите си нокти.

Разбойникът изгубил ума и дума от страх и хукнал към вратата, но оттам скокнало кучето и го ухапало за крака. А като бягало край бунището, магарето му дало един здрав ритник със задните си копита. Петелът пък, разбуден от врявата, изкукуригал от покрива.

Върнал се разбойникът при главатаря и рекъл:

- Олеле! В къщата се е настанила една отвратителна вещица. Скочи насреща ми и ми изподра лицето с дългите си нокти. На вратата пък стоеше един мъж с нож в ръка и ме ръгна в крака. На двора лежеше черно чудовище. То ме удари с тежка бухалка. А горе на покрива стоеше съдията и викаше:"Дръжте разбойника!" И аз гледах да офейкам колкото се може по-бързо.

- Да се махаме!

Оттогава разбойниците не посмели вече да прекрачат прага на къщата си.

На четиримата бременски градски музиканти пък толкова им харесало в къщата, че и не помислили да си вървят.

А на пратеникът на главатаря още му тракат зъбите от страх.