Китна пролет пак дойде
с чудните си цветове.
Птичките в гората пеят
и щастливо си живеят.
А на нас, децата,
весело ни е на сърцата!
Пеем, смеем се, играем
и за нищо ний нехаем.
Стефани Чирпанлиева
Извънземно същество,
но защо е то добро?
Не го гледай, че не е земно,
нито, че е извънземно.
Нека да бъде дори сиво
и няма значение дали е красиво.
То нека да бъде каквото си ще,
но нали и то е почти като теб.
То може да бъде с много ръце,
може да бъдат дори повече от две,
но нали е с добро сърце,
не се страхувай, че ще те изяде.
Не гледай книгата по корицата,
а по съдържанието.
Който го е казал е бил под влиянието
на съдържанието.
Дойчо Иванов
Като станах сутринта, отворих прозореца и-що да видя!-пролетта дошла. Слънцето грееше с нежните си лъчи и погали лицето ми, небето бе чисто бяло и полъхваше малко ветрец. А въздухът - чист, не е бил по-чист преди. Птиците чуруликаха с нежни гласчета. Дърветата бяха пуснали цвят. Цветята цъфнаха. Хората бяха много весели. Улиците бяха покрити със зелена покривка. Пролетната вечер беше много хубава - залезът на слънцето обагри небето в жълто-червено. Аз харесвам пролетта, тя ми е любимият сезон.
Момчил Добрев
Веднъж една баба решила да измете двора. Бабата извикала на дядото да и помогне. Дядото почнал да мие двора, а бабата си легнала. Тя казала на дядото, че я боли крака и ще си почине малко. Дядото измел пътеката, сготвил вечеря и бабата го попитала ще ядат ли. Дядото и отговорил, че който не е работил, няма да яде.
Яни Господинов
Дойде златиста есен. Слънцето уморено наднича зад тъмните облаци. Небето е тъмно и мрачно. Облаците са намръщени и плачещи. Вятърът разпръсква листата, които са паднали от дърветата. Изсипват се поройни и благодатни дъждове. Прелетните птици отлитат на юг. Гнездата са самотни и изоставени. Дърветата събличат жълтата си премяна. Листата падат от дърветата и правят пъстър килим. Тревата пожълтява и увяхва. Хората носят големи и тежки кошници с плодове. Децата си играят с разноцветните листа. Животните събират храна за зимата. Улиците са отрупани с листа.
Николай Славов
Здравей, красива пролет! Страшно много ми липсваше!
През пролетните утрини изгрева на слънцето е розов, почти лилав, а небето е кристално чисто. Въздухът е чист като в планината и гали лицето ми.
Прелетните птици се връщат от юг и започват да оправят старите си гнезда. Дърветата обличат зелените си премени и си слагат розови и бели воали. Цветчетата се събуждат от зимния си сън и учудено се оглеждат. По улиците се чуват гласовете на продавачите, които продават ухайни цветя. Хората са весели, че пролетта е дошла и усмихнати си купуват цветя.
През пролетните вечери слънцето залязва с цвета на изгрева, а небето е по-тъмно, защото е вечер.
Сбогом, хубавице пролет! Ще чакам с нетърпение другата.
Теодора Михалева