В нощта на Бъдни вечер беше много весело.
Аз, мама, тате и моето куче бяхме на гости у леля ми. Тя започна да меси питка, като преди това каза на мама да донесе брашното и да го остави в коридора. Тогава аз не знаех, че там има брашно, взех кучето и го пуснах в кофата. След това отидох в кухнята. Кучето стоя там около половин час, докато мама не отиде да вземе кофата с брашното. Мама я занесе в кухнята, а аз бързо избягах в спалнята. В кухнята настана голяма бъркотия, но аз все пак надничах през ключалката, защото ми беше много интересно какво е имало в кофата и каква е тая врява. Мама беше поставила кофата с брашното на масата, а леля беше отишла да включва печката. Тогава нещо цопна в тавата с тестото, което беше на масата, и всички погледи се насочиха към нея. Щом погледнаха нататък, видяха, че моето куче беше цялото в брашно и тесто. Тогава леля се засмя и каза, че може вместо баницата да пъхнем кучето във фурната.
После пристигна тате от Бургас и ми донесе играта "Властелинът на пръстените". Аз много се зарадвах и казах на тате да влезе в кухнята. Щом влезе, той се засмя на бъркотията, приближи се до тавата с кучето, взе една лъжица и започна голяма меренка с тесто.
Леля и мама направиха баница, а ние с тате бяхме навън, за да не видим къде слагат паричката. След това ние се качихме и завъртяхме баницата. Дойде моят ред и аз успях да изтегля парчето с паричката.
Беше много весело. Вечерта ние се наядохме и легнахме да спим, уморени от този хубав ден.
Теодора Михалева
На Коледа с тате отидохме да купим елха. Като се прибрахме, започнахме да я украсяваме с най-различни играчки. По-късно мама започна да подрежда масата. Тате се направи на Дядо Коледа, а мама - на Снежанка и ни дадоха подаръците, а после ние се направихме на джуджета и им дадохме техните подаръци.
Мама и тати ни казаха да си легнем. Като си легнах, видях една котка. Чудих се откъде е дошла. Разбрах, че е влязла от терасата, защото вратата беше отворена. Взех я и я показах на мама и тате. Помолих ги да остане и те ми разрешиха. Занесох я в детската стая под масата и тя легна върху едни черги. Сложих и вода и храна. После чух мяукане, станах, цъкнах лампата и видях котката да ближе малки котета. Това бяха нейните деца, които току-що беше родила. Бързо извиках мама и тати и им показах малките деца.
Весело беше у нас в Коледната нощ.
Силвия Алексеева
Съчинение по приказни мотиви
Имало едно време седем сина и една дъщеря. Най-големият син бил най-лаком. Един ден бащата го проклел да се превърне в прилеп, защото не искал синът му да изяде бедната бащиния.
Шестте сина и сестра им тръгнали на път, за да спасят най-големия син. Вървели, вървели, докато стигнали слънцето, но побягнали от него, защото било много горещо. Отишли при месечината, но тя се оказала много студена. Седем дни вървели, докато стигнали месечината. Тя им дала стъклен ключ и им казала:
-Без него не можете да отключите подземната пещера, в която е затворен брат ви.
Седем нощи вървели те, докато стигнали до подземната стъклена пещера. Когато пъхнали ключа в ключалката, той се счупил. Мислили, мислили какво да правят. Взели един нож и с него отключили вратата. Когато я отворили, видели един прилеп. Щом го погледнали, той се превърнал в човек. Радостно потеглили към родния дом и оттогава вече най-големият брат не бил толкова лаком.
Даниел Миленов
Живял някога един момък, който бил много беден. Той живеел със своя дядо. Един ден дядото казал на внука си, който се казвал Дрезъм:
-Синко, време е да се разделим. Но преди да умра, ще ти дам един подарък, за да не ме забравиш. Това е един пръстен, с който можеш да бъдеш какъвто искаш.
И тогава старият човек издъхнал.
Дрезъм направил ковчег на дядо си, погребал го и тихо промълвил:
-Никога няма да те забравя, дядо! Ти винаги ще си в сърцето ми.
Минал ден, минали два и се почукало на вратата. Момъкът отворил, а отвън стоели три премръзнали от студ джуджета и учтиво попитали:
-Извинете, но се изгубихме и ни е много студено. Бихте ли ни приютили?
-Да, разбира се. Заповядайте!
Влезли джуджетата, видели, че нещо блести на ръката на момъка, но си премълчали.
Дрезъм им казал:
-Елате да изпием по един чай!
Седнали всички, но джуджетата стояли уплашени и момъкът ги попитал какво има.
-Този пръстен има вълшебен камък, който може да спаси една принцеса. Тя е омагьосана и превърната на птичка - казало едно от джуджетата. - Ти можеш да я спасиш. Като отидеш на края на света, ще видиш едно дърво, което размахва клоните си, разпръсквайки пламъци. Под дървото има вълшебно огледало. Ако успееш да го вземеш, ще спасиш принцесата.
Тогава Дрезъм почнал да търси огледалото. Стигнал до това дърво, взел огледалото и побягнал.
Вървял, вървял и стигнал до двореца на принцесата. Влязъл и почнал да търси малката птичка. Отишъл в последната стая и там я открил. Извадил огледалото, сложил го пред нея и тя се превърнала в красива принцеса.
Те вдигнали голяма сватба,
три дни и три нощи пили,
пили и се веселили.
Стефани Чирпанлиева
Денят на Коледа дойде,
аз се радвах от сърце.
Весел бях, лудувах
и подаръци купувах.
Татко почна да се бръсне
и му трябваше дезодорант да се пръсне.
Каза ми да питам батко
за дезодорантчето му сладко.
Тогава аз му подарих един
негов дезодорант любим.
А той с радост голяма
ме прегърна и за главата ме хвана.
Излезе да купи топка за мен,
с подарък се върна още същия ден!
Легнах си аз
и се събудих в дванайстия час.
Шампанско пих
и се веселих.
Дойчо Събев
Един баща имал две дъщери, но още нямал син. Жената пак зачакала дете. Този път се родило момче.
Бащата казал на дъщерите си да отидат за вода. Понеже и двете искали да отидат, скарали се и изпуснали кофата в кладенеца. Никоя не искала да се върне вкъщи без вода. Бащата чакал, чакал и ги проклел:
-Да станат на червеи, проклетите!
Така и станало.
Семейството много плакало за дъщерите си. Един ден синът чул, че е много хубав, но той е виновен за съдбата на сестрите си. Още на другия ден си приготвил багажа и тръгнал на път. Вървял, вървял и срещнал едно врабче. То му казало:
-Сестрите ти са до едон кладенче, превърнати в червеи. Трябва да ги целунеш, за да се превърнат пак в момичета.
Вървял момъкът, вървял три дни. Стигнал кладенчето. От земята се показали два червея. Момъкът ги целунал и те се превърнали в две момичета. Синът много се зарадвал, че спасил сестрите си. Тръгнали към дома. Когато пристигнали, три дни яли, пили и се веселили.
Даниел Миленов
Тази вечер никога няма да я забравя!
При мен беше Робинзон Крузо - с дълга брада, черен и грозен. Потупа ме по рамото и ми каза:
-Ела с мен!
Аз много се изплаших, но тръгнах с него.
И като че ли с магическа пръчица попаднахме в екзотична страна, където всичко беше обляно в светлина и много, много красиво!
Изведнъж той стана красив принц и ме попита:
-Ще се омъжиш ли за мен?
Докато мислех какво да отговоря, се превърнах в красива водна лилия. Тогава тихо казах:
-Да, съгласна съм!
В този миг се събудих и си мисля колко хубаво е да вярваш, че има вълшебни сънища и вълшебни приказки!
Стефани Чирпанлиева
Вкъщи си имаме коте - и то какво! Викаме му Ники. Подариха ми го за рождения ден.
Още щом се събуди, започва да се разхожда важно из стаите. През това време си мисли какви щуротии да направи. Без да губи миг, вчера разплете на баба чорапа и само се оплете в конците. Когато се измъкна от тях, побърза да направи друга беля. Разля млякото на пода, счупи две чаши, накъса вестника на мама на дребни парченца...
Милата ми майка - колко ли съжалява за подаръка, който ми направиха за рождения ми ден!
Стефани Чирпанлиева
Когато погледнах през вълшебните очила, всичко беше по-шарено и по-хубаво.
Погледнах моето училище и в него всичко беше толкова зелено, птичките пееха, децата играеха. Хората се веселяха.
И след малко, като се огледах, видях птиче, което каза:
-О, божичко, ще закъснея! Ще закъснея!
Аз се учудих и го последвах. То литна, а аз, бягайки, го следвах, докато не влезе в една къщичка за птички. Аз скочих да го видя какво прави там и станах птичка като него. Там се бяха събрали много птички и си говореха, когато една ме попита така:
-Какво правиш тук? Друг път не съм те виждал.
-Ъ-ъ-ъ... Аз съм нов - казах аз.
-Нов ли? - попита строго птичката.
Аз веднага излязох, свалих очилата и се озовах в леглото.
Дойчо Събев
За рождения ми ден получих коте. Кръстих го Тимофей. Той беше черен на цвят и много палав.
Един ден го взех с мен и излязохме навън. Както се разхождахме, минахме през една врата. Там видяхме много магьосници и интересни хора като мишки с чипи носове.
Продължихме по-нататък и видяхме един лъв. Той беше най-могъщият сред лъвовете. Той се бореше с една зла магьосница, която искаше да го победи и да стане царкиня. Ние останахме там да живеем. След време лъвът ме направи цар, а котаракът - мой първи везир. Лъвът ми даде невиждана сила.
Но един ден магьосницата хвана лъва и го уби. Аз бях вече овладял силата, която лъвът ми беше дал, и бях готов да тръгна,за да отмъстя за него. Изведнъж той се появи - беше жив! Каза ми, че магьосницата знае древна магия, но той знаел по-древна магия. Тогава аз отидох да се бия с магьосницата, но тя ме победи. Добре, че котаракът беше с мен и успя да ме спаси! Аз повярвах в силата си и победих магьосницата. Щом навърших трийсет и една години, реших да се върна вкъщи. Но щом се върнах от страната Елизовайловна /така се казваше тази чудна страна/, аз бях отново на десет години, а котаракът беше отново малък. Времето беше спряло.
Тогава разказах всичко на мама и татко. Те ми повярваха. Оказа се, че татко е бил лъвът, а мама - магьосницата. Но в нашия свят те се обичаха.
Дойчо Събев
Имало едно време едно малко момиченце, на което му се струвало, че всичко е едно и също и никога няма да му се случи нищо интересно.
Един ден, като се разхождало из града, то намерило едни очила.Макар че валяло, момиченцето си ги сложило, за да ги пробва. Щом ги сложило, то видяло, че вместо дъжд валят бонбони, че сградите са от козунак, а не от цимент и че прозорците са от разтопена захар, а не от стъкло.Но щом свалило очилата, всичко пак било същото. Така няколко дни момиченцето ги носело и събирало всякакви лакомства. Но на третата нощ, щом момиченцето заспало, очилата изчезнали. Като се събудило, му станало много мъчно, но въпреки това, докато вълшебните очила били при него, момиченцето успяло да си напълни две торби с лакомства.
Теодора Михалева
Веднъж от Марс едно извънземно пратило на един астронавт писмо. Астронавтът го отворил и прочел следния въпрос:
- Защо планетите не са равни по големина?
Астронавтът пратил до Марс на същото извънземно един плик и на него пишело:
- Мило извънземно! Планетите не са равни по големина, защото като се удари един астероид в някоя планета, тя го поглъща, а това за нея е ядене. Тя започва да расте и става голяма. В Меркурий не се е ударил нито един метеорит, затова той е дребен. А във вашата планета/Марс/ и в Луната са се ударили много метеорити и са оставили белези. Луната и Марс само понякога поглъщали метеорити, защото не всички им били вкусни. А пък Юпитер и Сатурн са толкова дебели, че ще се пръснат.
Силвия и Димо Алексееви
Един ден, когато Мелиса се преобличаше в съблекалните на университета, тя остана сама. Изведнъж вратата се отвори. Някой влезе. Той се появи пред Мелиса и каза:
-Ти си мъртва!
Мелиса каза:
-Давай де, убий ме! И какво сега, трябва да изглеждам уплашена ли? - и тя започна да обикаля съблекалните викайки и смеейки се. Изведнъж той забоде куката си в корема и, а тя го погледна, усмихна се и му каза:
-И какво сега, трябва да падна ли?- и падна.- И какво се предполага, че трябва да стане- да си счупя крака ли?- и тя сама си счупи крака.
Той седеше, гледаше я учудено и си мислеше:"Какво става тука? Какво и има?"
Той отиде до нея, дръпна я за косата и и отряза главата. Вдигна я и като я погледна, забеляза, че главата му се усмихва и говори:
-Сега се предполага, че трябва да съм умряла?- и тя направи смешна физиономия.
За да направи така, че Мелиса да млъкне, той хвърли главата в коша.
Атанас Йовчев
Имало идно време едно малко момиченце, което живеело в гората със своите баба, дядо и майка.
Един ден то излязло от къщи и отишло да играе със своите приятелки навътре в гората. Щом се върнало, вратата била изкъртена и имало много кръв по земята. То се уплашило много и щом влязло, видяло на пода дядо си, който бил тежко ранен. Момиченцето го попитало с треперещ от страх глас какво се е случило, но в същия момент дядото издъхнал. То започнало да вика своята баба и майка си и да обикаля стаите, ала те били на пазар. Щом не ги намерило, детето се запътило да вика помощ и видяло бележка, на която с кръв било написано следното:"Ще се върна и за теб!" То започнало да се оглежда на всички страни и в същия момент нещо хлопнало. Това били неговата баба и майка му. Щом те видели дядото, се разпищели и потърсили момиченцето, но в това време то се било скрило в гардероба от страх. Майката и бабата го търсили, докато дошъл вампирът, който ранил дядото, и ги изял. Момичето стояло няколко дни в гардероба, докато накрая някой не се обадил на полицията и тя не дошла. Полицаите дали момичето в един дом. Няколко години момичето живеело в страх, докато една нощ вампирът дошъл. Щом той влязъл и погледнал момичето, видял на неговата ръка златен пръстен и изгорял в страшни мъки, защото вампир, щом види злато, веднага изгаря.
Така момичето пораснало в страх, като всеки ден си мислело да не се върне неговият враг.
Теодора Михалева
През лятото бяхме на село. Нашата къща се намира в подножието на Бакаджика. През пролетта всичко е зелено, пеят птици и е много красиво. Обичам да се разхождам там по всяко време.
Но през есента не е така.
Листата са окапали. Всичко е сиво-черно. Когато разхождам кучето там в такова време, като че ли се намирам в царството на ужасите. Свистенето на вятъра ми напомня песента на Баба Яга, яхнала метлата, хвърчи между дърветата. Кучето се сепва, а аз уплашено се дърпам. Изсъхнал клон се чупи и пада пред мен. Ами ако това е дело на горски дух? Питам с поглед кучето, нали то първо трябва да усети опасността?!
То не реагира. Значи трябва да съм спокоен. И съм. Тогава в края на пътеката се показва баща ми, който е тръгнал да ме търси. Сега вече наистина не ме е страх.
Яни Господинов
Веднъж с татко гледахме страшен филм. Когато излязох от стаята, привиждаха ми се разни извънземни форми на живот и чувах много страшни звуци в подсъзнанието си. Спомних си, че човек може да умре от страх. Тогава си представих, че съм Fujiem от Mortal Kombat и ги ударих с все сила, но не помагаше, те ставаха все по-големи и страшни. Взех пет ракети за масово поражение, за всеки по една, и ги утрепах като кучета. След това взех два фенера вместо пищови, отидох си в леглото и заспах. По този начин победих злите сили в подсъзнанието си.
Беше много страшно.
Даниел Миленов
Най-хубавото нещо на света
е да си имаш майка и баща.
Учиш, пишеш на училище,
а сам си вкъщи - страшилище!
Но щом с баща си си ти у вас,
не се страхуваш в никой час.
И аз си имам баща.
Той е един на земята и на света.
Ех, колко се радвам, деца!
С него гледам футбол, баскетбол и биатлон.
Викаме, все едно сме на стадион.
Не съм чул нищо в час,
че татко си е у нас.
Ще ми обясни всичко, което не съм разбрал
и в училище няма да съм фал.
Татко е с кафеникави очи
и щом сме вкъщи всички заедно, сме радостни.
Татко е с черна коса
и знае всичко за баскетбола и футбола.
Един метър и седемдесет и осем сантиметра е висок
и е по-бърз от мечок.
На карти ме научи да играя,
ама малко се кая.
Аз му гледам картите,
а той пак ме бие.
Сантасе, белот, лъженка
за нищо не стават пред него, деца.
На коран ме научи да играя,
а коран не мога да направя.
И знайте, деца,
много хубаво е да имаш баща!
Дойчо Събев
Училище любимо,
тъй хубаво, но кратко.
Във теб деца ще учат
много, много сладко.
Ще четат, ще пишат в тебе, но уви,
ще дойде ден и ще те напуснат, нали?
Но ще дойде есента,
ще се запишат други деца.
И няма да си сам пак,
когато вали сняг.
Ти ще си радостно,
ще си любимо за тях
и те ще го прозрат,
както аз го прозрях.
Дойчо Събев
Съчинение по фантазиен бином
Един ден котаракът в чизми реши да си намери работа.
-О-о-о, колко мечтая да стана учител на хора! Ще ида в училището и ще ги попитам дали не им трябва учител.
Отишъл той в училището и казал на директора:
-Добър ден! Търся си работа и се чудя дали ще ме вземете като учител на хора?
-О, ама разбира се! Точно това ми трябва - котарак да учи хора! Хммм...
-Не, тази работа ми трябва спешно, вие не разбирате!
-Добре, ще те оставя на работа един ден. Ако учиш добре хората, ще те назнача завинаги.
Котаракът подскочил от радост. Прибрал се вкъщи и вдигнал голяма веселба. Когато легнал да спи, не можал да заспи, защото постоянно мислел за новата си работа. Сутринта станал бързо, облякъл се и на бегом отишъл в училището.
Като влязъл в класната стая, казал:
-Добър ден, ученици!
Никой не му отговорил.
-Добър ден!
Всички започнали да му се смеят, а той си мислел, че няма нищо срамно в това котарак да учи хора.
Погледнал надолу и видял, че пред краката му има шарен тебешир. Навел се и го взел. Учениците му казали да не взима този тебешир, защото е вълшебен. Каквото и да нарисува, то ще оживее.
-Ами ако нарисувам едно куче, какво ще стане, а?
-То ще оживее и ще Ви изяде.
Котаракът не повярвал в това и нарисувал едно голямо куче. То оживяло, изскочило от дъската и казало:
-Ох, какъв вкусен обяд имам!
Котаракът се уплашил и започнал да бяга. Един от учениците му казал да пусне тебешира и кучето ще се махне. Така и направил-пуснал тебешира и всичко свършило.
След тази случка той се отказал от работата на учител и се заклел, че винаги ще вярва на всички.
Стефани Чирпанлиева
Съчинение по фантазиен бином
Имало едно време един котарак. Той си намерил тебешир и си нарисувал чизми. Изведнъж те станали истински и той ги обул. Котаракът не хвърлил тебешира, а го взел със себе си. Той нарисувал сто мишки, триста коне, петстотин овце, едно кюфте, също и гюле, прасе. Всички оживели, слънцето пекнало, та измрели. Котаракът нарисувал друг котарак, който избягал в съседната махала. Там го изяла една змия и умрял в мъка. Котаракът в чизми нарисувал с тебешира един дворец . Той си направил една табела, на която пишело "спец". Нарисувал куче, което кръстил "Абдуче". В този град, в който бил, нямало зеленина. И направил така, че да има трева.
Веднъж, както си вървял, тебеширът от джоба му паднал, наблизо един кон умрял.
Димо Йорданов
Всяко дете по света има право да бъде щастливо, облечено, обуто, добре нахранено, да чувства майчина ласка и бащина грижа. За жалост не всички деца живеят при еднакви условия. В държавите с висок стандарт голям процент от децата преяждат ежедневно и заболяват от затлъстяване. В същото време други деца в слаборазвитите държави умират от глад. Всяко дете има право на съответна медицинска помощ, но не всички родители имат средства, за да лекуват децата си. Моите и на брат ми права са нарушени, защото не можем да опознаем семейството си.
Щастливи сме, когато отиваме на училище, за да се образоваме. Всеки ученик има право при избор на училище, профил на обучение. Всички по избор участваме в извънучилищни дейности. Нашите учители ни дават добра информация по въпросите, които ни вълнуват.
Радвам се, че все още образованието е достъпно за всяко дете в България.
Ноеми Луис дел Сол
Веднъж селяни изпратили едно бедняшко момче да краде златни ябълки от двора на един богаташ. Първият път се страхувало, върнало се обратно. Селяните пак го пратили. Беднячето влязло в двора на богаташа, откъснало ябълка. В тоз миг скъперника го видял, взел му ябълката и го набил. Момчето побягнало с все сила и - какво да види! - една ракла, пълна със злато. Взел я. Като стигнало селото, си купило къща, дрехи, обувки и вече не било бедно, дало от златото и на другите бедни деца.
Научило, че не трябва да краде богатство - то само щяло да дойде при него.
Даниел Миленов