Цар Дроздобрад

Участват:

Цар Дроздобрад - Дойчо

Принцесата - Теодора

Царят - Ники Славов

Царедворец - Даниел

Рибката-червеноперка - Силвия

Царят на мравките - Атанас

      Гарванчето - Димо

Готвачка - Анелия

Стражари - Андреан и Момчил

Жътвари - Ники Йовчев и Ралица

Търговец - Ноеми

Пастири - Денислав и Донка

      Разказвачи - Стефани и Ноеми

 

Във приказки цветни,

пъстри като дъгата,

може би се сбъдва съня, дори мечтата.

Във приказки цветни,

пъстри като дъгата,

дали се сбъдват лесно и чудесата?

Той във тази приказка живее,

чували сте май за нея

и за него, цар напет и млад,

щедър и много богат.

Грижи няма той, но все тъгува.

Всичко, всичко има, но жадува,

да си вземе иска за жена

девойка слънчева една.

В двореца на цар Дроздобрад.

Царедворец: Ох, друго беше докато царят и царицата, твоите височайши родители, господарю, бяха живи! Дворецът се огласяше от веселби. Непрекъснато имаше гости.

Цар Дроздобрад: И сега няма ден, в който да сме останали без гости.

Царедворец: Да, но ти все страниш от тях. Все си тъжен. За какво - и аз не зная.

Цар Дроздобрад: Ох, искам да се оженя!

Царедворец: Това ли било? Добри и знатни девойки има колкото щеш в царството ти, господарю.

Цар Дроздобрад: Нито една от тях не ми харесва. Но днес пристигна вестоносец от далечно царство. Владетелят му търси жених за дъщеря си. А тя била прекрасна, чудна хубавица.

Царедворец: Не бързай, господарю! Последната заръка на баща ти бе да се грижа за теб. Не я познаваш ти тази хубавица. Не знаеш нравът и какъв е. Послушай верния си слуга, господарю, не бързай да се жениш!

Цар Дроздобрад: Не! Иди и нареди конярите да оседлаят дорестия ми жребец, слугите да стъкмят скъпи дарове, че утре, още преди изгрев слънце, тръгвам.

 

Цар Дроздобрад: Ох, девет морета преплувах, това беше десетото.

Рибката-червеноперка: Помогни ми! Смили се и ми помогни, човече!

Цар Дроздобрад: Не извика ли някой?

Рибката-червеноперка: Аз, рибката-червеноперка, те повиках. Страшно се нуждая от твоята помощ. През нощта имаше силна буря. Без да искам, попаднах на гребена на една вълна и тя ме запрати чак тук, на каменистия бряг. Смили се над мен и ме хвърли обратно в морето.

Цар Дроздобрад: Ще те хвърля, червеноперке. Толкова си хубава! Ти трябва да живееш.

Рибката-червеноперка: Няма да забравя добрината ти, момко.

Цар Дроздобрад: Е, да тръгвам и аз.

Тъй ли е или ми се струва,

но леко, леко се пътува,

избавиш ли някой от беда

така, както си му е реда.

Сега рибката в морето плува,

с другите се гони и лудува.

А пък аз щастлив по пътя крача.

Ах, принцесата дали ме чака?

Царят на мравките: Не виждаш ли, човече, как твоят кон без жалост тъпче племето ми и разрушава пясъчните ни килийки с тежките си копита?

Цар Дроздобрад: Наистина не виждам. Къде си? Кой си?

Царят на мравките: Аз съм Царят на мравките. Сведи глава надолу и сам ще се убедиш в думите ми.

Цар Дроздобрад: Ей сега ще дръпна юздите и ще го накарам да махне копитата си от твоето царство.

Царят на мравките: Благодаря ти, момко! Никога няма да забравим добрината, която ни стори.

Цар Дроздобрад: Е, кой знае какво не съм сторил.

Тъй ли е или ми се струва,

но леко, леко се пътува,

избавиш ли някой от беда

така, както си му е реда.

Сега пак работливите мравки

трупат крака в килийките малки.

А пък аз щастлив по пътя крача.

Ах, принцесата дали ме чака?

Цар Дроздобрад: А, гарванче. Как си попаднало в тези трънаци? Защо не си в гнездото при майка си?

Гарванчето: Ох, щом яйцето се разпука и изскочих на бял свят, реших, че мога всичко да правя, дори и да летя като майка си. Едва дочаках мига, в който тя отиде да донесе храна за мен и за братята ми, за да скоча от гнездото, га. Но не се издигнах като нея, а паднах. През нощта силен вятър ме отнесе надалеч от гнездото. Сега съм гладно и ми е студено, га.

Цар Дроздобрад: Не си постъпило добре, гарванче.

Гарванчето: Знам, га.

Цар Дроздобрад: Е, щом е така, ще ти помогна. Като си починеш и си отспиш, ще събереш силите си и може би наистина ще литнеш.

Гарванчето: Сбогом, добри момко! Никога не ще забравя добрината ти.

Цар Дроздобрад: Сбогом, и никога не се захващай с работа, която не е по силите ти, гарванче.

Тъй ли е или ми се струва,

но леко, леко се пътува,

избавиш ли някой от беда

така, както си му е реда.

Урока гарванчето ще помни.

Желания ще има по-скромни.

А пък аз щастлив по пътя крача.

Ах, принцесата дали ме чака?

Цар Дроздобрад: Ето че пристигнах. Дворецът блести пред очите ми.

І стражар: Оттук минете.

ІІ стражар: Царят и принцесата са в празничната зала. Ето, заповядайте, високопочтенний господарю.

Цар Дроздобрад: Принцесата! Хубостта и е неземна. Косите и като златна река се спускат надолу, розов цвят обагря бледите и страни, а очите и са нежносини като незабравки. Чувствам как завинаги оставам в плен на тази красота.

Царят: Е, дотук добре. Женихи има доста. Ох, дано дъщеря ми си избере поне един от тях.

Принцесата: Погледни ги само – окаяници жалки.

Царят: Тихо, тихо, ще те чуят и ще си отидат. А пък са все царе и царски синове.

Принцесата: Този е като бъчва, същинска винена бъчва. А този – дълъг, тънък, усукал се е като въже.

Царят: Не я слушайте, моля ви се, не си отивайте, тя се шегува. Говори без да мисли.

Цар Дроздобрад: А за мен какво ли ще измисли? Каквото и да е, без гняв ще го посрещна и ще се оженя за нея.

Принцесата: А брадичката на тоз е същата като на дрозд.

І стражар: Чухте ли? Цар Дроздобрад!

Цар Дроздобрад: Макар да ти е остър езика, скъпа принцесо, умът ти е на мястото си. Цар Дроздобрад! Добре го измисли! Харесва ми!

Царят: Чу ли, дъще? Той хареса прякора, който му измисли. Вземи го, моля ти се, дъще, вземи го!

Принцесата: Как да се оженя, как,

като нещо пак ме спира, пак.

Вярно, грозен ти не си,

Но жена на друго място си търси.

Принц от други светове,

Впрегнал в колесница ветрове,

чакам аз да долети.

Жениха той ще бъде, не ти!

Как да се оженя, как?

Царят: О, как ще се ожениш ли? Аз ще ти покажа как! Още днес!

Принцесата: Не днес! Искам цар Дроздобрад да изпълни три мои желания!

Царят: Сега пък желания!

Цар Дроздобрад: Нека бъде волята ти, принцесо! Кажи първото си желание!

Принцесата: Преди време изпуснах в морето пръстена си. До изгрев слънце искам да го намериш и да ми го донесеш в двореца!

Цар Дроздобрад: Още преди изгрев слънце пръстенът ще блести на ръката ти, принцесо!

 

Цар Дроздобрад: Ами сега какво да правя? Обещах да изпълня желанието на принцесата, но как се търси пръстен в море?

Рибката-червеноперка: Дроздобрад, нали така? Ти вече си цар Дроздобрад.

Цар Дроздобрад: Да, така е, принцесата ми измисли това име. Кой ме вика?

Рибката-червеноперка: Аз, рибката-червеноперка. Спомняш ли си за мен?

Цар Дроздобрад: О, колко голяма и хубава си станала!

Рибката-червеноперка: За това на теб трябва да благодаря, Дроздобрад.И ето, дойде време да ти се отплатя. Вземи, това е пръстенът на принцесата.

Цар Дроздобрад: Колко си добра, червеноперке!

Рибката-червеноперка: Сбогом, цар Дроздобрад!

Цар Дроздобрад: Сбогом, червеноперке!

Направиш ли добро, отплаща ти се то

и приятели нови печели верни, умни и смели.

Рибката на помощ се притече

и ето – пръстенът у мен е вече.

Цар Дроздобрад: Принцесо, намерих пръстена ти.

Принцесата: О, да. Сега трябва да изпълниш второто ми желание. Да събереш до следващия изгрев пръснатите из градината десет чувала просо.

Цар Дроздобрад: И него ще изпълня, принцесо!

 

Цар Дроздобрад: Как ще събера просените зърна? Не трябваше да обещавам на принцесата.

Царят на мравките: Не се тревожи, цар Дроздобрад. Ние ще ти помогнем.

Цар Дроздобрад: Кои сте вие?

Царят на мравките:Забрави ли? Преди време ти спаси от разрушение царството ни.

Цар Дроздобрад: Това си ти – царят на мравките.

Царят на мравките:Радвам се, че си спомни за мен, цар Дроздобрад. Сега е време да ти се отблагодарим. Моите мравки пълнят вече десетия чувал. Вземи го и – остани си със здраве, Дроздобрад!

Цар Дроздобрад: Сбогом, добри мравки!

Направиш ли добро, отплаща ти се то

и приятели нови печели верни, умни и смели.

Мравките събраха зрънце по зрънце

и ето – чувалите са налице.

Цар Дроздобрад: Изпълних и второто ти желание, принцесо.

Принцесата: Но ти май забравяш, Дроздобрад, че желанията ми бяха три. Искам да ми донесеш ябълка от дървото на живота!

Цар Дроздобрад: Ще я имаш, принцесо!

Цар Дроздобрад: Денят изтече, а аз още не съм намерил дървото на живота. Напразно се лутам ту тук, ту там. Не трябва да се отчайвам! Ще го открия!

Гарванчето: Га, харесва ми, че не се отказваш от мечтата си да се ожениш за красивата принцеса, цар Дроздобрад. Аз съм гарванчето, което ти спаси. Разбрах, че търсиш дървото на живота, затова долетях. Ето, това е ябълката, която трябва да занесеш на принцесата. Бъди щастлив, цар Дроздобрад!

Цар Дроздобрад: Сбогом, гарванче!

 

Направиш ли добро, отплаща ти се то

и приятели нови печели верни, умни и смели.

Гарванът при мен долетя отдалече

и ето – сбъдва се тя, моята мечта!

 

В двореца на царя.

І стражар: Дотук, цар Дроздобрад!

ІІ стражар: Забранено ни е да те пускаме при принцесата!

Цар Дроздобрад: Защо? Аз изпълних и третото желание на принцесата.

І стражар: Тъкмо затова. Тя се сети, че и него ще изпълниш и нареди да не те пускаме.

Цар Дроздобрад: Не мога да повярвам!Нима принцесата не държи на дадената дума?

І стражар: Не че не държи, но не иска да се жени. Принц неземен чака.

ІІ стражар: Царят много се ядоса и каза, че ще я даде на първия просяк, който я поиска за жена.

Цар Дроздобрад: Така ли каза? Е, и така да е, пак е добре!

/Цар Дроздобрад се облича като просяк./

 

Принцесата: На никого няма да стана жена!

Царят: Ще станеш!

Принцесата: На този дрипльо?

Царят: Друг няма! Никой не те иска! Всички прогони.

Принцесата: За всеки друг ще се оженя, но не и за този дрипльо.

Царят: Този път аз няма да променя решението си. Къде е беднякът? Да дойде веднага!

Цар Дроздобрад: Позволете да целуна ръката Ви, царю!

Царят: О, недей, моля ти се! Без тази официалност! Нали ще се сродяваме! Ама че нахален просяк! Да ме целува иска!

Цар Дроздобрад: Не зная как да благодаря за оказаната ми чест.

Царят: Как – взимаш дъщеря ми и – готово!

Цар Дроздобрад: Е, щом е тъй, да вървим, жено!

 

Разказвач: Дълго вървели те. Стигнали до владенията на цар Дроздобрад.

 

Жътвари: Избуяло, изкласило златно жито класове люлее.

И е драго, и е мило в шепите да се жълтее.

А дойде ли, дойде ли зима

реколта за всички ще има.

Нека само да е жив

господарят милостив!

Принцесата:Ей, жътвари, на кого са тези ниви?

Жътварите: Владение са на царя Дроздобрад.

Да бе го взела, твои щяха да са!

Принцесата: Да бях го взела, ама на! Сега вървя до тоя беден просяк.

 

Търговци: Изобилие неизмерно като буйна река ни залива

и тук – това е верно!- даже конят има златна грива.

Ето, и бедният знае дори,

че глад и студ не ще го мори.

Нека само да е жив

господарят милостив!

Принцесата: Хей, търговци, кой е владетелят на този приказен град?

Търговците: Този шумен, хубав град

Владение е не царя Дроздобрад.

Да бе го взела, твой да е!

Принцесата: Ох, да бях го взела, ама на!

 

Пастири: Ширналите се ливади

В слънце и роса се къпят,

А по тях стадата млади

Със звънчета простора огласят.

Питка, сиренце и масълце

Ще си хапне всеки от сърце.

Нека само да е жив

господарят милостив!

Принцесата: Хей, пастири, кажете ми, моля ви се, тези зелени гори и ливади, и те ли са владение на цар Дроздобрад?

Пастирите: И те са, и те са на цар Дроздобрад.

Да бе го взела, твои щяха да са.

Принцесата: Да бях го взела, ама на!

За таз окаяна, нерадостна съдба

баща ми ме венча.

Цар Дроздобрад: Недей вини баща си, жено, ти сама си пропъдила Дроздобрад.

Принцесата: Май трябва да се примиря със съдбата си. А пък и той е лош, защото аз самата зле се държа с него. И грозен не е, макар да е облечен с дрипи. Напомня ми по нещо Дроздобрад.

Лесно е да си богат, да живееш във палат.

Дрехи скъпи все да носиш, да раздаваш, не да просиш.

Да се радваш, че си млад,

да не знаеш що е глад

и свободен да живееш,

да си весел, да се смееш.

Лесно е да си богат, да живееш във палат.

Дрехи скъпи все да носиш, да раздаваш, не да просиш.

Цар Дроздобрад: Ставай, жено!

Принцесата: Толкова рано?

Цар Дроздобрад: Как ще е рано? Слънцето скоро ще изгрее. Днес минах покрай двореца. Питах нямат ли нужда от прислужница в кухнята. Обещаха ми да те вземат. В замяна ще ти дават даром ядене.

Принцесата: Щом трябва, ще ида.

 

/В двореца./

Принцесата: Какъв разкош, какво богатство! Този цар трябва да е много богат.

Готвачката: Не се май, а се хващай на работа, дъще. Днес царят се жени. Дворецът е пълен с гости. Трябва добре да ги посрещнем, сладко да ги нагостим. Ти виждала ли си царя?

Принцесата: Не, не ми се е случвало.

Готвачката: Да знаеш само какъв хубавец е, няма равен на него. А пък колко е милостив и щедър! Дано и бъдещата царица да бъде добра. Царят нареди бялата пита ти да я занесеш на трапезата.

Принцесата: Защо аз? С тези дрехи? Такава окъсана да се явя пред гостите и пред царя?

Готвачката: Щом е заповядал, ще вървиш. Хайде!

 

Цар Дроздобрад: Принцесо, спри, почакай! Ела, принцесо, с тебе искам да танцувам!

Принцесата: Пусни ме, всички ще ти се присмеят. А и мъжът ми ме чака. При него искам да се върна.

Цар Дроздобрад: Чувате ли всички? Жена ми без мен не може да живее вече! Ти си моята жена, защото просякът бях аз.

Принцесата: Това си бил ти, цар Дроздобрад! Чак сега започвам да се досещам защо си направил всичко това– заради мен и моята гордост.

Цар Дроздобрад: Ти сама изкупи високомерието и гордостта си и сега си достойна да станеш моя жена. Да бъдеш царица!

Във приказки цветни,

пъстри като дъгата,

знайте се сбъдва съня, дори мечтата.

Във приказки цветни,

пъстри като дъгата,

сбъдват се лесно и чудесата?

Той във тази приказка живее,

знаете я вече нея

и него, цар напет и млад

с чудно име – Дроздобрад.

Скита, броди надалече,

но жена си има вече

с хубост като слънце засияло,

нежна като цвете бяло.