Котка е сборно название за по-дребните представители на семейство Коткови (Felidae), но обикновено се разбира подвидът "Домашна котка" (Felis silvestris catus).
Котките живеят близо до хората от преди поне 3500 години (въпреки че не са изцяло опитомени както кучетата), когато в древен Египет котки са били използвани за да пазят складираното зърно от мишки и други гризачи. В днешни дни котките са едни от най-разпространените домашни любимци. Малък процент от тях (около 1%) са чистокръвни, с регистрирано родословие, останалите 99% са кръстоски между различни породи, и се отнасят предимно към домашните късокосмести или домашните дългокосмести.
Точното начало на съжителството между човека и котките не е установено с точност. Най-ранните писмени записки за опитите да се опитомят котки датират от древен Египет около 4000 г. пр.н.е, когато са били използвани за опазване на хамбарите от мишки и плъхове.
Освен това наскоро открити гробници в Shillourokambos, Кипър, съдържат скелети на хора и котки, датиращи от 7500 г. пр.н.е. Тъй като котките не са представители на местната фауна, се предполага че са били частично опитомени преди този период. Скелетите, открити в тези гробници са по-близки до прародителите на дивите котки, отколкото до днешната домашна котка.
Древните египтяни са почитали котките, защото са ги смятали за въплъщения на богинята Bast, известна още като Bastet или Thet. Наказанието за убийство на котка било смърт, а понякога при смърт на котка тялото било мумифицирано по същия начин както при хората.
През Средните векове котките са били смятани за сподвижници на вещиците, и понякога по време на празници били изгаряни живи или хвърляни от високи сгради. Някой историци предполагат, че широко разпространените враждебни суеверия към котките довели до бум на чумните заболявания (Черната смърт, с което зловещо название била позната бубонната чума). Поради скоростта с която се разпространявала Черната смърт се появили вярвания, според които тя е предизвикана от самия Дявол. Тези вярвания накарали папата официално да обяви, че котките имат съюз с Дявола. В следствие на този акт много котки в Европа били убити. Големия спад в котешката полулация довел огромен скок в разпространението на плъхове, респективно с това се увеличил и броя на насекомите, разнасящи чумата. Като следсвтие от всичко това се увеличил броя на заразените от чума хора – нещо което анатемата срещу котките е трябвало да ограничи.
Днес някой хора продължават да смятат, че черните котки носят нещастие, или ще имаш лош късмет ако черна котка ти мине път. Други пък са на притивоположното мнение – смятат че черните котки носят късмет.
Котките и до днешни дни се свързват с вещерството. Черните котки в частност са свързани с празниците около Хелоуин. Практикуващите неопаганизъм вярват, че котките са животни с добра природа, свързани са със света на духовете и могат да усещат злите сили.
Според някой митове и легенди котката живее едновременно в няколко паралелни свята, както и че притежава девет живота и може да влияе на здравето на хората, като им помага да се борят с болестите. Смята се също, че котката дружи с къщата в която живее, и домовете в които живее котка до известна степен са защитени от беди и нещастия.
В Азия котката е едно от животните в 12-годишния цикъл на Виетнамския зодиак. Тя обаче не присъства в Китайския зодиак. Легендите разказват, че плъхът, който канел животните в Нефритения императорски дворец за да бъдат избрани за зодиака, забравил да покани котката, и затова тя го обявила за свой смъртен враг.
